Саша Попов е бащата на българския симфонизъм

Диригентът и цигулар Саша Попов е определян от мнозина като бащата на българския симфонизъм. Роден в Русе, изнася стотици концерти във всички големи европейски музикални центрове и е дядо на оперната ни прима Александрина Пендачанска.

Появява се на тази земя на 12 юли 1899 г. в семейството на музиканти - майката е пианистка, а бащата цигулар. Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст с пръв учител баща му. По-късно семейството му се преселва в София, където Саша Попов учи при популярния музикален педагог Петко Наумов.

През 1908 г. - едва на 9-годишна възраст, Саша заминава със стипендия за Виена, където доразвива свиренето си на цигулка. В столицата на Австро-Унгарската империя Попов учи при професор Карл Пирл и цигулковия педагог Отокар Шевчик. Когато е само на 11 години, изнася с огромен успех концерт в Загреб. Приет е за студент във Виенската консерватория през 1913 г., макар че няма необходимата възраст - по това време е на 14 години. Казват, че на изпита покорява комисията с изключителната си техника.

След завършването й се отдава на концертна дейност. Завръща се в България в 1918 г. за отбиване на военната си служба. По това време родителите му са разделени, а той трябва да се грижи за издръжката на майка си и сестра си Славка. Другата му сестра е починала по-рано.

През следващите години изнася стотици концерти във всички големи европейски музикални центрове и е признат за един от петимата първи цигулари в света - заедно с Яша Хайфец, Миша Елман, Ваша Пшихода и Фриц Крайслер. Така се превръща в един от първите български музиканти, които придобиват световна популярност.

В България Попов на 21-годишна възраст е преподавател в Музикалната академия и концертмайстор на Софийската опера. Създава два камерни състава: струнен квартет и клавирно трио БПБ. През 1928 г. основава Академичния симфоничен оркестър - първия симфоничен оркестър в България. Когато е на крехката възраст от 29 години, Попов се отказва от изпълнителската кариера на цигулар, за да се посвети на диригентството.

"Бил съм свидетел на многобройни негови концерти, навсякъде имаше огромен успех! Моят скъп приятел, един от най-големите български музиканти! Като цигулар беше ненадминат, като диригент с голяма ерудиция, това е Саша Попов, един от най-големите ни музиканти! Първо - той е бил първият ни изпълнител, интерпретатор цигулар, навсякъде ходеше с голям успех. Бил съм с него в Германия, Австрия, Чехия... Това беше едно момче с особена дарба, още на 8 е блестящ цигулар! В България той е ненадминат в тази област!", казва за Попов великият ни композитор Панчо Владигеров.

За съжаление, в родните архиви не са запазени изпълнения на цигулка на Саша Попов, за могат съвременниците ни да се насладят на "изключителния му тон, дълбоко прочувствена и завладяваща, блестяща интерпретация и виртуозитет, които са трогвали до сълзи".

Освен с големия си талант Саша Попов е прочут и с многото си бракове - цели пет. Сред съпругите му има пианистка, диригентка, оперна артистка и балерина. Илка Попова е певица и племенница на Петко Наумов, един от основателите на Софийската опера и първи учител по цигулка на Саша Попов в София. Елена Воронова е балерина, Вера Даскалова-Попова е пианистка, Лина Терзиева - диригентка, а Лиляна Ноева - арфистка. Най-дългият му брак, продължил цели 22 години, е с красивата Вера Попова, изтъкната пианистка и клавирен педагог, както и правнучка на световноизвестния писател Александър Дюма-баща. Саша Попов е баща на оперната певица Валери Попова и дядо на оперната ни прима Александрина Пендачанска.

"Откакто се помня, през целия ми живот фигурата на Саша Попов присъстваше, и то много сериозно, много ярко. В спомените на всички хора, включително в спомените на втория съпруг на баба ми (Бончо Бонев), който от своя страна беше много благороден и щедър човек и който говореше с голямо уважение и любов към дядо ми Сашо. Това е един кръг от музиканти, които в продължение на доста години са работили заедно и са строили музикалната култура на България, които са като възрожденци в нашата духовност и нашата музикална култура!", разказва Пендачанска за дядо си.

През 1936 г. на основата на Академичния симфоничен оркестър Попов създава Царски симфоничен оркестър, предшественик на днешната Софийска филхармония. С този оркестър осъществява множество концерти в България и чужбина. През 1945 г. основава нов симфоничен оркестър във Варна. Продължава да ръководи Царския симфоничен оркестър, през 1949 г. преименуван на Софийска държавна филхармония, до 11 февруари 1956 г., когато е пенсиониран.

След освобождаването от поста му Попов основава оркестъра Колегиум за камерна музика. По-късно заминава в чужбина, където последователно работи в Израел, Египет и САЩ.

Саша Попов издъхва на 77-годишна възраст в Лос Анджелис на 12 август 1976 г. През 1999 г. прахът му е донесен в България и положен в Централните софийски гробища.