Рок кралицата Милена пред "България Днес": Искам юбилейният ми концерт да отвява глави

Не си затварям устата и заравям главата в пясъка, за да има мир

КОЯ Е ТЯ

Кралицата на българския рок Милена Славова се отличава с бунтарски дух от дете. През 1988 г. заедно с Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев сформират група "Ревю" и се превръщат в любимци на аудиторията. През 1993 г. рок лъвицата заминава за Лондон, където също сформира група, с която става третата най-добра клубна банда на Острова. В Англия Милена среща първия си съпруг - Робърт Пейдж. Двамата се разделят през 1998-а. След завръщането си в България рокаджийката възобновява успешно кариерата си, подава ръка и на млади български рок групи. Милена има една дъщеря - Куин-Мелина, а на 13 октомври ще отбележи 40 години на сцена в зала 1 на НДК.

Доли ТАЧЕВА

- Милена, често казват за вас, че сте директна и безкомпромисна - това повече ви е помагало, или ви е пречело?

- В много неща ми е помогнало, но е имало моменти, в които и ми е пречело. За съжаление понякога, когато се каже истината, хората не искат да я чуят. Моето мнение е, че нещата трябва да се казват директно.

- Кой е последният пример, в който това ви е попречило?

- Последният беше с ЛГБТ. Бяха засегнати от една истина и решиха да ме съдят.

- Какво за вас означава думата "бунт" днес - същото ли е както през 90-те, или смисълът е друг?

- Във всички времена има хора, които се бунтуват. И тогава, и сега има хора, които не могат да приемат неща, които им се налагат насила. Хубаво е, че реагират, за мен това е правилният начин. Начинът, по който се бунтуваш, зависи от времето, в което живееш. Не мога да кажа, че преди е било по-фатално от сега. Когато кажеш неща, които не харесат на определени хора, които имат власт, те се опитват да я упражнят върху теб и днес. За мен не е правилно да си затваряш устата и да си заравяш главата в пясъка, за да има мир и спокойствие. Не съм привърженик на този тип действие, затова се радвам и че в днешно време има хора, които не спят.

- Какво ви дава енергия и вдъхновение толкова години на сцената?

- Публиката. Ако тя не реагира така на нещата, които правя, няма да има за кого да ги правя. Публиката ме зарежда.

- Промени ли се тя през годините?

- Истинските хора, които имат същите вибрации като мен, са наоколо. Ние се надушваме и се привличаме. Навремето, когато отидох в Лондон да си сбъдвам мечтите, се запознах с Робърт, Бог да го прости. Той беше абсолютно мое копие. Беше човек, който носи същите дрехи, същите прически, същите цветове. Когато се запознахме, се изненадах, че той има същите неща, които аз съм си купила от България, а той от някъде другаде по света. Ние, хората, нямаме граници. Границите са само между държавите.

- Какви други таланти притежавате?

- Като бях малка, си шиех дрехи. По едно време имах фирма за улична мода. Всичко беше на професионално ниво. Имах магазин, където се излагаха моите модели дрехи, но когато правиш нещо голямо в този живот, трябва да се отдадеш изцяло. Аз избрах музиката. И благодаря на Господ за това, че толкова години съм на сцена. Той ме свърза с хората, с които съм направила нещата да се случват. Това е Божа работа.

- Какво обичате да правите в свободното си време, когато не се занимавате с музика?

- Аз се занимавам с музика не защото трябва да го правя, а по усет. Иначе гледам да имам синхрон през деня. Понякога не успявам, защото има неща, които ми отнемат от енергията и дори ми вкарват отрицателна енергия. Но някак си успявам да спра и да се махна, за да се запазя психически, защото има неща, които ненавиждам.

- Какви например?

- Да работя на компютър. Изпива ми душата. Не е моето. Мои приятели, на които това им е работата, казват, че компютрите не ме обичат. Постоянно нещо ми се случва, с което аз не мога да се справя. Не се обичаме взаимно, енергиите ни не съвпадат.

- Как успявате да свалите напрежението?

- Имам няколко кучета. Обожавам животните. Ходя на разходки с тях. Изкарват друга енергия от мен и побеждавам чужди отрицателни намеси. Те ме спасяват.

- Колко кучета имате?

- В момента четири. Бяха пет, но едното ми го откраднаха и за съжаление не ми го върнаха. Дейзи беше много сладък пекинез.

- Дъщеря ви Куин-Мелина предстои да бъде абитуриентка, готвите ли се вече за този момент?

- Не съм фен на показните, кичозни балове. Не се подготвям и тя не ги отразява. Не ни е интересно това.

- Какво дете е тя и каква е Милена в ролята на майка?

- Много е щастлива. Аз съм я оставила. Контролирам я, не я оставям така, но не я държа строго, както мен са ме държали навремето. Знам, че на един млад човек трябва да му дадеш свобода. Опитвам се да обяснявам нещата, но искам сама да стигне до своите изводи. Рисува много хубаво и това учи. Нямам представа какво ще стане, предстои да видим. Пееше страхотно, обаче, когато влезе в пубертета, започна да не си харесва гласа и отказва да пее до ден днешен. Опитвам се да въздействам, защото гласът й е уникален, но тя не иска. Ако тръгне по моите стъпки, мога само и единствено да й помагам.

- Като родител какво е мнението ви за нещата, които се случват в държавата, в регулацията на атракционите? Какво според вас трябва да се промени, за да опазим децата?

- Да има здрав контрол. Трябва на първо място да се направят правила, не може да си купиш някакви изхабени неща и да искаш само пари да правиш. Защото ето - къса се коланът, чупи се преградата - всичко се случва. Трябва да има много сериозни закони.

- Вие работите с млади хора и организирате фестивал, разкажете за него?

- Вече 15-а година в "Силата на рока" или "Силата на музиката", както го прекръстихме, се включват млади автори, които пишат българска музика. Това е фестивал с конкурсен характер. Събираме групи от цяла България, сред които има участници и на по 16-17 години, с много талант, но музиката им не достига до публиката. Много от тях се отказват след година-две, защото нищо не се случва с това, което създават. Аз искам да ги насърчавам, защото в нашия бранш е много трудно. Тази година фестивалът ще е на 21 септември в "Маймунарника" в София. Започваме в 18 часа. Столична община ни подкрепя и това събитие се посвещава на Деня на София. Мотото е "София празнува".

- Коя е най-голямата ви мечта, която още не сте сбъднали?

- Това, за което си мечтая в последно време, е свързано с юбилейния концерт. Никога не съм правила концерт в зала 1 на НДК. Даже преди съм си мислила, че на един рок концерт хората трябва да са правостоящи - да пият бира, да куфеят. Но навремето отидох в НДК на първия си рок концерт на Марк Нопфлър, вокалиста на "Дайър Стрейтс", и беше толкова вълшебно. Това е музика, която много харесвам. Това е такъв тип рок, който ти отвява главата, влизаш в друг свят. Затова искам моят концерт да е точно такъв, да създаде друг тип енергия.