Ибряма: Мъката ми е голяма, част от сърцето ми си отиде с Мария!

Заради нея създадох оркестър "Тракия", девет години я чаках да се съберем

"Мъката ми е голяма, част от сърцето ми си отиде с Мария! Не мога повече да говоря, отиде си, моето слънчево момиче".

С тези думи през сълзи голямият музикант Иво Папазов - Ибряма се прости с голямата си любов - певицата Мария Карафезиева.

Поклонението й бе вчера в църквата в село Богомилово, където "цял един живот" двамата живеят с децата си.

"Всичко при нас беше песни - тя пееше, аз свирех, всичко така хубаво си вървеше...Но, живот", тъжен е гениалният ни кларинетист.

Преживели по един нещастен брак, Мария и Иво няколко години не афишират връзката си. Любили се девет години като в народните песни.

"Криех дори от нашите, че живея с него", признава певицата преди време пред вестника.

Един ден обаче Ибряма неочаквано пристигнал в родното й село Бъдеще, Старозагорско, и сам сложил край на конспирацията. Паднал на колене пред баща й и смутено изрекъл: "Татко, искам Мария за жена". Селският човек бил толкова изненадан от този артистичен жест, че даже не го приел сериозно. Насаме обаче окуражил дъщеря си.

"Види ми се добро момче, дано този път имаш повече късмет", благословил ги бащата.

На двамата сърце не им дало да му кажат, че всъщност нямат никакво намерение пак да минават под венчило. Развели се официално с половинките си, но решили да не се обвързват, а да живеят заедно, докато се търсят и обичат. Нямат и досега официален граждански брак, но вече повече от 40 години още не са си отмилели.

"Живеем на юнашко доверие", смее се Ибряма. "Важното е да има обич и сговор, листът хартия няма никакво значение", казваше съвсем сериозно и Мария. И признава, че колкото остаряват, толкова са си по-мили. Преди време се наложило да я оперират. Операцията не била тежка, но не била и елементарна. На третия ден обаче Иво не издържал и се примолил на лекуващия лекар.

"Докторе, не мога без нея, нека си я взема, ако трябва ще идваш да я наглеждаш у дома".

На такава молба няма как да откажеш. Лекарят се съгласил, че най-силният лек е любовта.

"Само като каже някой от нас "ох" и другият знае какво го е заболяло", дава Мария още един пример за тази взаимна вярност и обич.

Ибряма признава, че привързаността към рода, семейството, любимата жена и децата е и най-силният му творчески подтик.

Един от най-хубавите му дискове - "Танцът на Сокола", чиято премиера е била в Лондон, например е посветен на баща му Хапаз и на дядо му Мехмед, и двамата известни музиканти не само в Кърджалийско.

Работното заглавие на диска дори е било "Музиката на моя род."

Още докато ухажва Мария, й посвещава най-нежната балада, която може да напише само влюбен до уши мъж. Нарекъл я "Не казвай либе, лека нощ". Едно от най-хубавите тракийски хора, без които не минава нашенска сватба, пък се казва "Марийкино". В репертоара му има и копаница, кръстена на големия му син - "Християнова" - той е Христо, и ръченица - на малкия - "Ивова", който се казва Иво. И двамата вече са големи мъже, с които родителите им с право се гордеят.

"И двамата имат висше образование и на тях разчитаме да продължат традициите ни", казва Ибряма, който излиза в траур месец, а след това ще продължи да свири.