Спиро Константинов дава цялото си състояние за Освобождението

Бае Спиро, тази сабя е благословена от мислотива Бога! - казва Хаджи Димитър за подареното оръжие

Иво АНГЕЛОВ

Почти няма българин, който да не е чувал за предприемачите дарители Христо и Евлоги Георгиеви. Не по-малко забележително е делото на поборника Спиро Константинов, който дарява цялото си богатство за една-единствена кауза - освобождаването на България от турско робство.

В края на житейския си път търговецът от Арбанаси стига до просешка тояга и дори няма какво да яде, но благородната му мисия отеква в съзнанието ни десетилетия по-късно.

Спиро Константинов е роден през 1826 г. във великотърновското село Арбанаси в заможно семейство, но вместо да живее охолно и спокойно, избира тежкия път на поборник. Живее в Букурещ от 1848 г. до 1887 г., като активно подпомага българското освободително движение и революционните акции през 60-те и 70-те години на XIX век. Свързва живота си с национални герои като Георги С. Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Любен Каравелов и други. И без да се замисли, жертва цялото си състояние за свободата на България. Константинов е член на всички български политически организации в Букурещ, както и основател и дарител на всички български културни институции в румънския град.

Спиро е човекът, който закупува прочутите саби с револвери на двамата войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В наши дни в Музея на Възраждането във Варна се пази револверната сабя на Хаджи Димитър, която е била закупена първа. В своите следосвобожденски спомени старият Спиро припомня как самият Хаджи Димитър го завел в магазина на Ламбро Хаджи Данаилов, където купил сабята, а думите на войводата дълго отеквали в съзнанието му: "Бае Спиро, тази сабя е благословена от мислотива Бога!". Оригиналните саби BREVETES са със запоен пистолет Le Foche на дръжката.

Като малък Спиро завършва гръцкото училище в Арбанаси, а през 1848 г. вуйчо му Хаджи Панайот Хаджи Атанасиу го изпраща в Букурещ. Взима участие в Кримската война като волунтер (доброволец) от 1853 до 1855 г., след което се завръща в Букурещ. Просперира бързо и се издига в кръга на най-авторитетните и заможни български търговци, сред които доминират братята Евлоги и Христо Георгиеви. Поддържа активно българските емигранти и легионерите на Раковски, пристигнали от Белград в Букурещ в периода 1867-1868 г.

"До своята 22-годишна възраст Спиро Константинов помага на баща си и вуйчо си в търговията с колониални стоки, като натрупва практически знания, умения и компетенции. Той пристига пълнолетен в Букурещ през 1848 г. и поема магазията, т.е. склада на Константин Русович: посреща стоките, урежда документи по превоза, жалби, рекламации и др. Притежавал е забележителна интелигентност, за да разчита всички бланки и квитанции, написани на гръцки, турски и влашки език. Заплащането се е извършвало с румънски леи, турски лири и грошове, австрийски минци, руски рубли и т.н., което е изисквало познаване на актуалния платежен курс, както и на различните европейски мерки. Усвоил е и воденето на тефтери и търговска кореспонденция, което е абсолютно необходимо за бъдещето му като самостоятелен търговец. Заплащането за работата в магазията е минимално, но финансовото състояние на Спиро показва, че е активен търговски партньор. Явно той е получавал допълнително комисиони, свързвайки българските търговци от родината с търговски посредници, изнасящи стоките на запад и изток. Това означава, че само за няколко години Спиро Константинов навлиза активно в търговското дело и постига професионален успех. С пословичното си трудолюбие младият търговец заработва хиляди грошове", пише за него Красимира Вакарелска-Лангхайнрих.

През 1867 г. със свои средства и огромен риск закупува пет тона барут от остров Крит и оръжие за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заплаща и прощалния обед на бунтовниците в квартал "Табакария" в Букурещ, както и цялата стойност на потопения каик (вид гребно-ветроходна лока) на въстаниците в Дунав на 6 юли 1868 г.

След преминаването на четата е репресиран и хвърлен в румънски затвор за три месеца. След освобождаването си спасява от екстрадиране в Османската империя десетки български четници. По заповед на Васил Левски в периода 1869-1871 г. Спиро Константинов изпраща 20 сандъка с револвери за Ловешкия революционен комитет. През 1871 г. е заловен от османските власти с пет сандъка с револвери към Свищов. Хвърлен е в турски затвор, от който успява да избяга.

Константинов е член на Настоятелството на добродетелната дружина заедно с братята Евлоги и Христо Георгиеви. Също така е съучредител на "Българското общество 1868 г.", Българския революционен централен комитет (БРЦК) и поддръжник на делото на Васил Левски. Спиро е основател и щедър дарител на читалището на Раковски в Букурещ, читалището на младите "Братска любов", Книжовното дружество, което по-късно става Българска академия на науките, българската църква и училище "Св.св. Кирил и Методий" и други.

Константинов се завръща в свободна България през 1887 г., като вече напълно обеднял и заплашен от гладна смърт. Вълнуващо слово за него произнася Стефан Стамболов на 4 ноември 1889 г. в Народното събрание, което му гласува скромна поборническа пенсия от 50 лева. По този повод Стамболов произнася знаменателната фраза: "Знам какво са правили тамкашните (в Букурещ) българи и самопожертвованието на този човек просто ме удивлява".

"Вълнуващо за него е личното му запознанство с княз Фердинанд, посетил Арбанаси през зимата на 1896 г. Завит с една черга, Спиро Константинов съпровожда княза през селото като помощник-кмет, а Фердинанд с висок глас го пита "Сти дету си бил 40 години у Букурещ на мясту студену?" - въпросът на монарха е на български, но е формулиран според немската граматика. След срещата, насъбрал кураж, Спиро отправя писмо до княза със своята история "...и написах да ми прати един медал за заслуга... барем да се гордея и ази на стари години...", пише още Вакарелска-Лангхайнрих. Впоследствие Константинов получава възпоменателния медал по повод 25-годишнината от Априлското въстание за поборниците с активно участие в борбата за свобода.

Спиро издъхва в бедност в родното си село през 1911 година, когато е на 85-годишна възраст. Заслугите на Константинов остават в паметта на поколенията - името му е изсечено върху паметник в парка в Арбанаси, а улица там е наречена на негово име.