Христина Морфова - оперната певица, изкачила върха след глад и лишения

Международните й успехи са безчет, загива трагично в катастрофа

Иво АНГЕЛОВ

"Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми..."

Това разказва приживе ненадминатата ни оперна певица Христина Морфова, чието детство е изпълнено с глад и лишения, но въпреки това тя успява да достигне до световния музикален връх с глас, обхващащ диапазон от 3 октави.

Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1887 г. в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови, в което преди нея се раждат 9 момчета. Според някои източници тя се е появила на бял свят 2 години по-късно - през 1889 г., а майка й е от известния търновски род Терзиеви.

Впоследствие се мести да живее в Търново и в София. Животът й се преобръща и късметът се отключва за нея, когато в столицата попада под влиянието на най-големия си брат - композиторът Александър Морфов. Той открива уникалната й дарба и я насочва към музиката, докато сестра му учи в една от столичните девически гимназии.

Христина често гостува и на своите лели във Велико Търново. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище "Надежда". От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот.

През 1906 г. заминава да учи икономика в Прага, но скоро изцяло се отдава на музикалната кариера и се записва в Пражката консерватория, където учи при прочутата преподавателка Мария Пиводова. Там Христина се запознава с чешката пианистка Людмила Прокопова, с която остават заедно до края на живота й - професионално и в личен план.

"Злостните коментари, карикатури и шушукания у нас за връзката на оперната звезда Христина Морфова с чешката пианистка Людмила Прокопова убиват певицата още преди да загине на 47 г. в нелепа катастрофа. При първото си появяване на българска сцена Морфова, определяна като най-доброто сопрано в Европа цели две десетилетия, е освиркана, преди да си отвори устата. Макар представлението да завършва с бурни аплодисменти, дивата споделя пред писателя Владимир Русалиев, че трябва да е с железни нерви, за да издържи цялата простотия на родната действителност. През 1935 г. дори е уволнена от Софийската опера. Родители пък забраняват на децата си да взимат уроци при нея", разказва изданието bgART.

През 1921 г. Христина се омъжва за д-р Любен Лукаш, но двамата се венчават пет години по-късно заради многобройните ангажименти на изпълнителката. Мнозина считат, че бракът им е бил формален.

Още докато учи, Морфова изнася първия си самостоятелен концерт заедно с Прокопова в нейния роден град Храдец Кралове. Въпреки национализма си чехите я оценят високо и я обикват. През 1910 година двете правят турне из цяла България, след което Морфова продължава обучението си в Париж при френския оперен певец Жак Иснардон.

През 1912 година Христина Морфова се включва в Българската оперна дружба в София, която днес познаваме като Национална опера и балет. В културната институция изпълнява главната роля и режисира постановка на "Продадена невеста" от Бедржих Сметана, но година по-късно напуска и продължава да изнася концерти с Прокопова. През Първата световна война изнася концерти в Австро-Унгария, поставяйки началото на международната си известност.

Постепенно успехите отвъд граница започват да се трупат. От 1917 до 1931 година е постоянен член на Пражката опера. Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на Сметана (Маженка в "Продадена невеста", Милада в "Далибор", както и в "Двете вдовици"), ролята на Аида в едноименната опера на Верди, на Дона Анна ("Дон Жуан"), Леонора ("Фиделио"), Маргарита ("Фауст" на Гуно), Виолета в "Травиата" на Верди, Мими в "Бохеми", Тоска в "Тоска" на Пучини, Сантуца в "Селска чест" на Маскани и Кралицата на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт.

За талантливата българка виенският вестник "Райхспот" пише на 27 февруари 1916 година: "Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забележително развита певчевска и дъхова техника на артистката й дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Реция из "Оберон", както и голямата ария на Царицата на нощта из "Вълшебната флейта".

През 1931 година оперното ни величие се връща в Софийската опера. Четири години по-късно започва голямо турне в Съветския съюз, което е прекратено след няколко концерта по политически причини. Въпреки любовта и признанието на публиката сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.

Наред с певческата си кариера Морфова работи и като вокален педагог и режисьор. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии.

Христина Морфова не е само сред най-видните представители на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на български народни песни, които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Обича народните шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати български и чужди художници и скулптури.

Краят на живота й настъпва трагично, като се вярва, че Морфова сама предсказва смъртта си.

Христина загива при автомобилна катастрофа край Пирдоп, докато пътува от село Баня към София. Това се случва на 1 юни 1936 г. Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща й я вика от отвъдното. "Имам лошо предчувствие. Повече никога няма да пътувам без теб", пише Христина в бележка до Людмила Прокопова, която по това време е в София. Думите наистина се оказват пророчески, защото това е последното пътуване на оперната ни прима.