Стою Шишков - дарителят на Родопите

Основава два музея, предоставя хиляди левове лични средства за благотворителност

Иво АНГЕЛОВ

Стою Шишков е забележителна личност, която трудно може да бъде описана в няколко думи, както и житейският му път да бъде поставен в рамка.

За него може да кажем, че е книжовник, фолклорист, етнограф, историк и благодетел. Основава два музея в България - Регионалния етнографски музей в Пловдив и Регионалния исторически музей в Смолян. Също така Шишков е изследовател на миналото, фолклора и етнографията на българите християни и мохамедани в Родопите и Тракия и един от най-добрите познавачи на миналото, бита и културата им. На него дължим началото на уникална за България краеведска издателска дейност.

Стою е роден на 27 юли 1865 г. в село Устово, което в наши дни е квартал на Смолян. Родители са му калайджията Неделчо Вълков Шишков и Добра Маркова, като има общо 12 братя и сестри. Едва на 10-годишна възраст вече помага на баща си в бакалницата му в Устово.

След оттеглянето на войските на Сюлейман паша при преминаването им през Родопите бакалницата е оплячкосана и той е принуден да стане кираджия (човек, който превозва хора и товари с каруца). Пътува с кервани мулета до Златоград, като и до гръцките селища Ксанти и Порто Лагос. След Руско-турската война семейството се преселва в Станимака, познат днес като Асеновград.

През 1879 г. Шишков става учител и певец в църквата "Св. Богородица" в родното си село, а година по-късно е изпратен на издръжка на вуйчовците си да учи в 40-дневен педагогически курс в Мулдавския манастир "Света Петка". В продължение на години учителства в градове и села в Родопите, а през 1906 г. се установява в Пловдив. В града под тепетата първо е учител в Мъжката гимназия и I прогимназия (1906-1917 г.), а от 1918 до 1928 г. преподава български език във Френския колеж.

Но годините доказват, че Стою Шишков не може да бъде описан само с една дума, професия или дело. Той е турист, читалищен деец, колоездач, член на Червения кръст, популяризатор на Родопската област. Председател е на неделното училище в Устово (l889-1891), съзаклятник на Съединението, председател на читалище "Родопска искра", член в новосъздадените ловно и женско дружество в Чепеларе, председател на читалище "Родолюбие" и един от създателите на "Гражданска дружба", на туристическото дружество и член в юнашкото дружество в Асеновград, председател на колоездачното и туристическото дружество "Калоянов връх" в Пловдив и член на учителското дружество и Археологическото дружество в Пловдив. Впечатляващо!

Освен всичко това е председател на пловдивския окръжен читалищен съюз, член на археологичния институт, на географското и на историческото дружества в София и председател на старопиталището "К. х. Калчев" в Пловдив. През 1920 г. председателства туристическия конгрес в София, председател е на Пловдивската родопска културна дружба, член в пловдивското училищно настоятелство, член в комитета на Червения кръст за раздаване помощи на опожарени родопчани през 1913 г. и разпределя учителския персонал в българомохамеданските села. И не на последно място е основоположник на туристическото движение в Пловдив.

През 1912 г. е комендант в село Устово и така помага да се избавят от опожаряване селата в поречието на Арда с изключение на Смилян и Виево. Предлага на Тракийското управление в Пловдив да мобилизира мъжкото население за ремонт на пътищата. Настоява за създаване на реквизитни комисии по места за пресичане на спекулата и изграждане на складове за храна от първа необходимост. Преследва убийствата, грабежите, палежите и иска привременни управления във всички села. Издава заповед за спиране на продажбата на алкохол, дава на съд крадците независимо от техния етнос, наказва жените, тръгнали да грабят в помашките села.

На 26 май 1935 г. по време на честването на юбилей, посветен на половинвековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, Стою Шишков обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За "съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей", юбилярят прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева.

Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище "Прогрес" за уреждане на музея. Със Заповед щ1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово. На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел. През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически. От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област.

На 19 юни 1935 г. в писмо до акад. Любомир Милетич - председател на Българската академия на науките, Шишков съобщава за дарението си от 35 000 лева за образуване на фонд на негово име при БАН. На 10 юли 1935 г. от негово име Христо Караманджуков (революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация) и митрополит Стефан дават дарението на БАН, като след това е образуван фондът.

Волята на Шишков е от лихвите на фонда да се дава премия на 2-3 години за съчинение, написано на английски, френски, немски или италиански език, в което аргументирано и научно да се защищават правата на българите в Родопската област, Беломорието и Тракия, останали извън пределите на България тракийски покрайнини. Когато сумата достигне 100 000 лева, БАН да награждава или сама да издава всяка година по един труд с исторически, етнографски, културно-стопански, географски или политически характер на тези области. Моли в комисията по оценката за награждаване на трудовете да участва и Софийският митрополит Стефан. Трудовете трябва да бъдат изпращани даром до парламентите, университетите и библиотеките в Европа.

През 1937 г. Стою Шишков дарява 2500 лева за изхранването на бедни ученици в Народното начално училище "Нейно царско Величество княгиня Мария Луиза" в село Горни Воден (днес квартал на Асеновград). Година по-късно дъщеря му Мария Шишкова изпраща 500 лева за организиране на безплатна ученическа трапезария в училището в село Горни Воден, а през 1939 г. - 5000 лева на църковното настоятелство при храма "Св. Богородица" за изграждането на параклиса "Св. Дух" в село Устово. През 1941 г. другата му дъщеря Лидия Шишкова дарява 200 лева за трапезарията на Православното християнско братство "Св. Марина", а през 1952 г. подарява част от библиотеката на баща си на Митрополията в Пловдив.

Стою Шишков издъхва на 26 декември 1937 г. в Пловдив, но делото му никога няма да бъде забравено.