Станчо Димитриев е първи командир на флота ни

Станчо Димитриев е един от основоположниците на Черноморския ни флот, като се превръща в първия българин, началник на флота, който е със специално военноморско образование.

Бележитият ни българин е роден на 22 март 1866 г. във великотърновското село Беброво. Предполага се, че името на населеното място произлиза от животното бобър (на старобългарски "бебър"), което някога се въдело по тези места. Това твърдение се поддържа от Константин Иречек. Стефан Савов Бобчев лансира версията, че в горите около мястото на днешното село се развъждали птички, наричани "бебри". Има и мнение, че в началото селото се наричало Дъбравата, а с течение на времето придобило днешното си име.

Но да се върнем на Димитриев. През 1883 г. Станчо постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. се включва в редовете на 7-и пехотен преславски полк и взема участие в боевете при село Радейна и село Пирот (14-15 ноември), където е ранен. За участието си във войната е възнаграден с Войнишки кръст "За храброст" IV степен.

През 1886 г. взема участие в детронацията на Александър I Батенберг и в състава на конвоя, който го е отвел по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9-и пехотен пловдивски полк като редник. По-късно е амнистиран и продължава обучението си във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 70-и по успех от 163 офицери, а на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк.

"От 1888 г. по негово желание е преназначен във Флотилията и Морската част в Русе. След практическо плаване на английски кораб през 1892 и 1893 г. завършва курса на обучение в Ройъл Нейвъл Колидж във Великобритания. Станчо Димитриев е упълномощен да наблюдава строителството в Англия на първите поръчани за Българско търговско параходно дружество търговски кораби "Борис" и "България". През 1897 г. е изпратен на специализация във Франция, а през следващата година е наблюдаващ строителството на военния кораб "Надежда" в Бордо, Франция", пишат за българския българския офицер от Военноморския музей във Варна.

"Надежда" е първият и най-големият за времето си кораб в Черноморската флотилия на Военноморския флот на България. Корабът е създаден в корабостроителницата "Шантие е Ателие дьо ла Жиронд". Строителството е по поръчка на българското правителство и княз Фердинанд. Проектът на плавателния съд е същият като на френския кораб "Казабианка" (Casabianca) с леки изменения. Спуснат е на вода през септември 1898 г. и е кръстен "Надежда". Въоръжението му е монтирано през 1900 година. По своите характеристики той е авизо-миноносец, но тъй като е най-големият български боен кораб за времето си, е наричан крайцер (кръстосвач). Използвал се е главно като учебен кораб. През юни 1911 г. на крайцера "Надежда" започва работа първата българска безжична телеграфна станция (радиостанция), монтирана от фирма "Телефункен".

Още при прехода от Бордо до Бургас корабът попада в буря в Йонийско море и получава леки повреди, както и загубва една лодка. През 1912 година е повреден при засядане при Анхиало, а започналите войни стават пречка за пълноценното му ремонтиране.

През Първата световна война плавателният съд е блокиран на пристанището в Севастопол, като България окончателно губи собствеността върху кораба. В края на 30-те години на миналия век "Надежда" е окончателно нарязан за рециклиране.

Като член на екипажа на новопостроения кораб Ст. Димитриев участва в първото му плаване до България, а от 1901 г. е негов командир. Като заместник на началника на флота участва в неговото модернизиране и в доставките на нова материална част, посочват още от музея в морската ни столица.

В периода 1905-1908 г. Станчо Димитриев е началник-щаб на флота. Като специалист по военноморските въпроси той участва във Втората световна мирна конференция в Хага през 1907 г.

Следваща стъпка в кариерата му е да заеме поста началник на флота, като за първи път начело на българския флот застава българин със специално военноморско образование. Капитан I ранг Станчо Димитриев е от най-подготвените български морски офицери, като с особена ревност защитава необходимостта от качествена бойна техника и материална част за флота.

С влизането на сила на кошмарния за България Ньойски договор официално флотът ни е закрит. Но успяваме да го спасим чрез различни формирования, които непрекъснато са проверявани и контролирани от държавите победителки в Първата световна война. Родните морски бойци продължават да участват в различни мисии като изваждането на потопения в морето миноносец "Смели", торпедните апарати на "Летящи", материали от яхтата "Колхида" и други.

Женен и има 4 деца, като жизненият му път приключва на 13 април 1913 в София, като е едва на 47-годишна възраст.

Професионален път

За 22 години Станчо Димитриев извървява дългия път от най-ниското звание до върховете.

Ето и как по години израства професионално:

- редник (1886)

- подпоручик (27 април 1887)

- мичман т клас (18 май 1890)

- лейтенант (2 август 1894)

- капитан-лейтенант (14 февруари 1900)

- капитан II ранг (14 февруари 1904)

- капитан I ранг (15 октомври 1908)