Стат Антонов лекува Левски след ареста в Къкринското ханче

Турците му забраняват да говори с Дякона, но разменят тайни думи 

Докторът превързва раната на ухото на Апостола, причинена от куршум 

"На приказка бяхме много, но за работа малко."

Тези думи са приписвани на Христо Иванов-Книговезеца - един от най-близките другари на Васил Левски и участник в българските легии в Белград.

Словата изрича по време на един от най-тъжните моменти в българската история - залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче и последвалите опити за освобождаване на Апостола. Опити, които изглеждат вяли, плахи и несериозни и не водят до свободата на най-великия ни национален герой.

В тези тъмни моменти в сянката на историята остава един достоен българин - д-р Стат Антонов. Медикът оказва първа помощ на Левски и успява тайно да предаде посланията му на съмишленици. Именно неговата житейска история ще разкажем в днешната история от "Забравените български гении".

Стат Антонов е роден като Евстати през 1844 г. в Търново. Делото му придобива популярност сред съвременниците му, след като се дипломира като лекар в Румъния (1870-1871 г.). Младият лекар изпъква с изключителна интелигентност и начетеност. Достатъчно е само да се спомене, че владее цели 7 езика - френски, немски, италиански, гръцки, турски, румънски и руски.

Антонов е назначен за градски лекар в Търново, като по това време е на крехката възраст за този пост от 28 години. Обслужва както българското население, така и представителите на официалната турска власт. Покрай работата си става близък другар с д-р Марин Русев - личен лекар на цар Фердинанд и цар Борис III, като е лично ангажиран с откриването на Медицинския факултет, където "българската младеж за първи път започва да изучава медицински науки на своя роден език".

Постепенно покрай медицинските науки сърцето на Стат пламва и за националното освобождение. Става член на Търновския революционен комитет и години по-късно се включва в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876).

Но преди това преживява една знаменателна случка. След залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче Антонов е извикан да го прегледа. Апостола има рана на едното ухо, която е причинена от куршум. Стат обработва нараняването и му прави превръзка. Това не е обикновена среща между лекар и пациент, защото Левски му доверява тайна информация, която Антонов да предаде на революционерите в Търново. Краткият разговор остава завинаги мистерия, защото Стат Антонов никога не я доверява публично, освен на хората, за които е предназначена. И в последните си мигове Дякона мисли за свободата на България и спасението на другарите си вместо за собствения си живот. Дело, достойно единствено за поклон и вечна памет.

Още по пътя към затвора доктора е предупреден, че не трябва да разговаря с арестанта. Но това не спира лекаря да размени няколко важни думи с Левски. Друг интересен момент е, че Антонов не е знаел кого ще преглежда, като при повикването му по спешност е решил, че става въпрос за някоя от ханъмите на търновския каймаканин.

След завръщането си в Търново Антонов се среща с председателя на Търновския революционен комитет Иван Хаджидимитров. След разговора решават да направят опит за подпалване на затвора. Но хвърлянето на запалени с газ парцали в двора не предизвика нужния ефект и Левски остава зад решетките.

Търновци търсят различни начини да го освободят. Жоржо Момчев, богат търговец и член на комитета, се среща с търговеца Стефан Карагьозов, който е повикан в конака като представител на обществеността. Двамата обсъждат дали не може да се направи нещо Апостола да бъде на свобода. Оказало, че този път нищо не могат да предприемат, за да му върнат свободата. И сякаш наистина повече са приказките, а много малко е свършената работа.

Веднага след Освобождението Стат Антонов е назначен на държавна лекарска служба. Включва се активно и в обществения живот. Влиза в обкръжението на Любен Каравелов и е сред посетителите на хана на Бяла Бона, за която ви разказахме в история №76 в началото на този месец. Става приятел и със Стефан Стамболов.

В онези време Антонов гордо се кичи и със званието, че е един от основателите и член на ръководството на Славянското благотворително дружество. Освен това докторът е избран за председател на търновския комитет "Единство" и за народен представител в Първото учредително велико народно събрание Също така специализира в Париж и застава начело на болницата в Пловдив.

Д-р Стат Антонов намира вечен покой на 21 март 1926 г. Близкият му приятел Марин Русев произнася надгробна реч, която впоследствие е публикувана в "Цариградски вестник":

"Д-р Стат дошъл от Румъния, от Букурещ, от гнездото, гдето се е мътила революцията за нашата свобода. Той дошъл не толкова като лекар, колкото като апостол и организатор на подготвителните въстания. В лекарската си практика той не е събирал земни съкровища. Не е трупал богатства, които мухлясват, гният, ръждясват и се рушат. Той е използвал своята професия не за обогатяване и лично добруване, а за благодеяния. Когато е лекувал страдающите и болните, той е смятал, че прави това по свой християнски дълг. Д-р Стат не само че никога не е бил алчен за пари, но и никога не е жадувал за слава. Скромността му била пословична. Той не се бори с меч в ръка за освобождението на България, а действа по друг начин, много по-опасен, защото работеше между самите турци и беше изложен на бдението на техните шпиони и агенти. Не са били редки случаите, когато е сполучвал да освободи невинно лежащите в турските зандани българи, очакващи края на своя живот. С една дума, д-р Антонов през целия свой живот е бил един добър и родолюбив българин и ревностен народен деец".