Марко Вачков основава модерното пчеларство

Негова е идеята за образуването на първата кооперация в България, която носи името "Нектар"

Иво АНГЕЛОВ

Марко Вачков е основоположник на модерното пчеларство у нас, като създава първата пчеларска организация в България още през далечната 1899 година.

До ден днешен пчеларите почитат делото му и приноса за развитието на бранша по нашите земи.

Марко е роден на 11 октомври 1864 или 1866 година във великотърновското градче Сухиндол. Първоначално учи в родното си място, а после втори клас в Априловската гимназия в Габрово. Завършва педагогически курс в Свищов и земеделски курс за учители в средното земеделско училище в квартал "Образцов чифлик" край Русе.

Професионалният му път продължава с учителстване две години в русенското село Върбовка, както и повече от четвърт век преподаване в Сухиндол.

От 1896 до 1897 година Марко Вачков заедно със свещеник Ганчо Марков създават първия общински лозов разсадник във великотърновското градче. Вачков пръв внася и засява американски и френски лозички след пораженията от филоксера. Чете лекции и води курсове по облагородяване. На 2 февруари 1909 година е основана и лозаро-винарската кооперация "Гъмза" от 40 човека с председател Марко Вачков, като той остава на поста цели 20 години. Уставът на кооперацията е създаден по образец на "Дружеството на свободните винари" от градчето Марсан в Южна Франция. На 14 юни 1912 година започва изграждането на избата, като първоначално са построени 200 квадратни метра на два етажа.

Осъзнал големия смисъл на кооперирането на производителите и създаването на професионални организации, които да защитават интересите им, Вачков става инициатор за основаването на Българското пчеларско дружество (1899 г.) и на Българския пчеларски съюз (1911 г.), като участва и в учредяването на Всеславянския пчеларски съюз (1910 г.). Негова е идеята за образуването на първата пчеларска кооперация в България, която носи името "Нектар" и е със седалище в София. Организацията е с район на действие в цялата страна, а неин подпредседател от 1915 до 1920 г. е Вачков.

Паралелно книжовникът, учител и публицист започва да издава списание "Пчела", на което е главен редактор в продължение на четвърт век (1902-1927 г.). Създателят на модерното пчеларство у нас е написал множество книги, а една от тях - "Ново пчеларство", има превод и на турски език.

Във визитката на Вачков стоят още участия в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия и Белгия. Участник със златен медал е в първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив, още през 1982 г. Има златен медал и от изложението на балканските държави в Лондон през 1909 г.

В историята Вачков ще остане още като основател на Сухиндолската популярна банка (1919 г.), на която е директор 10 години и е член на Управителния съвет. Подпредседател е и на Съюза на популярните банки в София (1919-1935 г.), основател на кооперативната централа "Напредък" и член на Управителния съвет на Върховния кооперативен съюз.

Малко известен факт е, че 19-годишният Марко участва в Сръбско-българската война като доброволец. За заслугите му в бойните действия е награден със сребърен орден.

Също така той е автор и преводач на множество популярни книги, отпечатвани по правило с негови лични средства и разпространявани масово сред населението. Негови книги са: "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899), "Разсадник на американски лози" (1903), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905), "Пчеларска библиотека" (1905), "Ново пчеларство" (1912, преведена на турски език) и "Сухиндол и кооперацията му" (1915).

В България климатичните и почвените условия и географското положение са много благоприятни за развитието на пчеларството. Известно е от древността. Сведенията за състоянието му по българските земи са оскъдни. Траките и славяните отглеждат пчели и употребяват за храна голямо количество мед. Широко го използват и в народната медицина. Медът и восъкът са обект на търговията на България с Византия по времето на хан Омуртаг (814-831 г.).

В "Шестоднев" Йоан Екзарх описва живота на пчелите, изграждането на питите, събирането и съхраняването на меда и други. В средновековна България пчеларството е един от най-доходните отрасли. При търговията с Генуа, Венеция, Дубровник и други медът и восъкът са важни износни продукти. През османското владичество от българските земи се доставят големи количества мед на пазара в Цариград.

След 9 септември 1944 г. пчеларството се развива в два сектора - обществен и любителски. Общественият включва държавните пчеларски предприятия и пчелините на кооперациите. В 14 окръга се изграждат предприятия, които отглеждат от 4000 до 10 000 пчелни семейства. Създават се 6 специализирани майкопроизводителни пчелина в Ловеч, Тервел, Сливен, Михайловград, Смолян и в село Ловнидол, които произвеждат и пласират над 80 000 оплодени майки. Любителският сектор обхваща 82% от пчелните семейства и произвежда пчелни продукти за лични нужди и за пазара.

Броят на пчелните семейства към 1984 г. е 598 663, от които в обществените стопанства - 133 096. Годишно от едно семейство се получават 10-15 кг мед, 200-300 г восък, 500-600 г пчелно млечице и 2-3 г пчелна отрова.

С дейността на Вачков модерното пчеларство е положено в България и започва развитие. Кончината му на 25 май 1936 година в Сухиндол не е край, а начало към безсмъртното му дело.