Стефан Дуньов е първият български полковник

Национален герой е на три държави, губи единия си крак в битка

Иво АНГЕЛОВ

Национален герой на три държави, борец за освобождението на Унгария и Италия и първият българин, който е произведен в званието "полковник" заради безкрайната си смелост и жертвоготовност. Това е Стефан Дуньов.

Родният смелчага е роден на 28 юли 1816 г. в банатско българско семейство католици, живеещи в селището Винга. Тогава то се намира в пределите на Австрийската империя, а в наши дни е в Румъния. Корените на Стефан тръгват от района на Чипровци, макар животът му да преминава в чужди държави.

Дуньов завършва право и финанси и отваря адвокатска кантора в румънския град Арад, но безстрашното му сърце го тегли в друга посока.

Увлича се от идеите на Лайош Кошут (унгарски национален герой, ръководител на Унгарската революция от 1848-1849 година.) и Шандор Петьофи (псевдоним на Александър Петрович, унгарски национален поет и революционер; с участието си в Унгарската революция от 1848 г. и ранната си смърт той се превръща в един от символите на стремежа на унгарците към свобода и национална независимост). Двамата се превръщат в индиректна причина българинът също да се включи в Унгарската революция за национална независимост. Първоначално е избран в регионалния комитет в Арад, а по-късно участва и в реални военни действия.

В първите етапи на революцията е произведен в звание капитан, после става подполковник. Действа и като революционен съдия в процеси срещу контрареволюционните сили и издава смъртни присъди. Считан е за третият по значимост в организацията след Петьофи и Кошут, което е забележително признание.

Революционерите са разгромени, а Дуньов е заловен и осъден на смърт от австрийските имперски власти. Международната общественост надига глас срещу извършваните австрийски репресии и това помага за отмяната на смъртното му наказание. Вместо това е изпратен да лежи 10 години в затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща (източната равнинна част от Будапеща, заемаща около 2/3 от територията на унгарската столица; Пеща се отделя от Буда от река Дунав).

Борбеният дух на Стефан не му дава мира и боецът поема по нов път - две години по-късно заминава за Кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във Втората война за независимост на Италия.

През 1860 г. по препоръка на Кошут се включва в движението на Джузепе Гарибалди, като е сред най-добрите му съратници. Възложено му е да командва доброволчески отряд, в чийто състав влизат унгарци и банатски българи. Отрядът се отличава в битката при р. Волтурно близо до Неапол.

Армията на Дуньов удържа натиска на многократно по-многоброен противник, след като в един момент на сражението съседните й части отстъпват, а някои и се разбягват. Стефан е ранен много тежко и едва остава жив след ампутирането на левия му крак. За проявения в тази битка героизъм командваният от него отряд е наречен "Полк Стефан Дуньов", а самият Стефан Дуньов е първият българин в предосвобожденския ни период произведен във военното звание полковник. Поздравен е лично от Гарибалди за проявения героизъм. Наричан е национален герой на Унгария, Италия и Румъния.

"Миналата година, когато преодолявайки толкова опасности за живота, забягнах от родината, си направих равносметка и пристигайки тук, предложих на генерал Клапка да служа на скъпото ни изстрадало отечество, ръководен не от омаята на егоистични подбуди или жажда за ранг, а от естествения стремеж да служа, така че да разполага с мен във всякакво качество и да бъде уверен, че всичко, което възложи на незначителната ми в сравнение с родината личност, ще бъде изпълнено с най-голяма точност. Това ме ръководеше и сега, когато реших да се включа в сицилианската кампания. Вярно е наистина, че сме длъжни за пазим живота си в услуга на скъпата ни родина, но в настоящите условия считам, че това е едно и също. Убеден съм, че противникът тук е същият, който у дома държи под игото си злощастната ни нация. Ако отслабим противника тук, ще имаме по-малко задачи у дома. Ако не се разпоредят с мен по някакъв друг начин, можеш да бъдеш убеден, че ще участвам в борбата като редови доброволец; и се кълна, че не ще бъда сред последните, които вярно спазват клетвата си", пише в едно от писмата си Дуньов.

В свободна Италия българинът получава военни отличия, държавна пенсия и се препитава с научна, журналистическа дейност и адвокатска професия до смъртта си в град Пистоя на 30 август 1889 г.

На негово име са именувани улици в родния му град Винга (Румъния), Будапеща (Унгария), София (България), както и площади във Велико Търново и Чипровци. Поставена е паметна плоча за Дуньов на едноименния площад във Велико Търново през 2002 г. Издигнати са му бюст-паметници в алеята на гарибалдистите в Рим (Италия) и на едноименния площад в Чипровци.

Десетки публикации са посветени на живота и делото на Дуньов. Книгата "Стефан Дуньов - банатски българин - европейски герой" излиза в Букурещ в навечерието на 330-ата годишнина от Чипровското въстание.

В Италия създава семейство и потомците му днес живеят там, като славата му не е забравена.

"В окаяното ми безпомощно положение на инвалид нуждата ме принуди да бъда готвачка, чистачка, болногледачка, възпитателка и понякога шивачка. Който не е запознат със семейното ми положение, няма представа на какво е способен един инвалид! Съдбата е пожелала така: значи трябва да сведем глави и да носим кръста си с търпение и всеотдайност", пише през септември 1876 година.