Борис Дякович е първият ни археолог
Борис Дякович е първият български дипломиран археолог и допринася изключително много за развитието на науката по нашите географски ширини.
За мнозина Дякович остава в историята със забележителното си библиотечно дело, макар да има значими постижения и в археологията. Ученият произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив, а по-късно следва право в Новорусийския университет в Одеса и в Немския университет в Прага.
След моменти на колебания в професионалния си път Борис се насочва към археологията и започва период на личностно развитие. Българинът учи класическа история и археология в Сорбоната в Париж в периода 1895-1898 г. Също така посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра и изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898 г.) и заместник-директор на Народната библиотека година по-късно. От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей и където постига емблематични успехи в развитието на културната институция. Основател е и първи почетен член на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския археологически институт от основаването му през 1920 г. до смъртта си.
Дяков е автор на изданията "Археологически излет в крайдунавска България", "Тракийска гробница при Пловдив и некрополът на древния град", "Фриза на здравеносните божества на Тракия", "Тракийска колесница при с. Могилово", "Барелиефи на Тракийския конник", "Образни паметници на Зевс Сбелтиурд" и други. Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност. А като библиотекар се показва като отличен ръководител и реформатор.
"Борис Дякович пристига в Пловдив на 1/14 април 1901 г. и веднага се залавя енергично за работа. Първата много важна и трудна задача на Дякович е да спре кражбите, които е вършел дотогавашният управляващ библиотеката-музей, чужденецът Атилио Такела, и се справя успешно. За да се установи какво е останало в нея след ограбването й, се налага да се направи цялостна проверка на библиотечния фонд. Поради това предлага библиотеката да се затвори за известно време. Идеята му е посрещната с недоволство от местните власти. Местната преса сипе огън и жупел срещу директора заради продължителното затваряне на библиотеката, макар да е предизвикано от окаяното й състояние. Липсват инвентарни книги - и за книгите, и за периодичните издания. Няма никакви каталози. Фондът не е сигниран, поради което е струпан произволно по шкафовете. В библиотеката царят хаос и пълен безпорядък, а отвън се сипят нападки и клевети. Библиотеката е с минимален персонал от 4 души: директор, известния библиотекар Лука Касъров, чистачка и градинар. Библиотеката е затворена от 15 юни до 12 декември 1901 г. - време, през което е реформирана цялостно според изискванията на "Правилник за народните библиотеки в София и Пловдив" от 1898 г., чийто автор е Стоян Аргиров", пише Мария Младенова в статия за списанието на Българската библиотечно-информационна асоциация.
Под негово ръководство всички книги са инвентирани и са описани даренията. Периодичните издания са регистрирани и са подредени отделно от книгите в две групи - списания и вестници. Дубликатите са събрани в отделно книгохранилище. И едва тогава става известно, че библиотеката притежава 18 720 заглавия в 24 333 тома. Изработени са каталози, съставени са и два обемисти списъка - на загубените книги и на непълните многотомни съчинения с цел те да бъдат набавени от антикварни книжарници.
Борис Дякович произхожда от семейство, което е дало на България и други значими личности. Негови братя са учените и обществениците Владимир Дякович и Александър Дякович.
Владимир Дякович е възрожденски просветен деец, ботаник и историк. Работи като учител в Лом, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Солун и София. В следвоенните години е председател на Софийското училищно настоятелство. Един от основателите и председател на Съюза на бесарабските дружества. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество. Като народен представител в XIV народно събрание Владимир Дякович взема дейно участие в т.нар. комисия за чиновническите щатове. Резултат от проучванията на комисията са фактологичен материал в два тома и обем 1200 страници - история на българското учебно дело и на други културни институции в държавата, придружена с предложения за бъдещото им развитие. В този документ Владимир Дякович прави първото обосновано предложение за създаване на държавен архив в България. Синът му - правистът и журналист Александър Дякович, който е автор на първата история по телесно възпитание в България, е убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.
Другият брат на Борис - Александър Дякович, юрист и общественик, е политик от Демократическата партия. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година. След избухването на Руско-турската война се записва доброволец в Българското опълчение, с което се сражава на Шипка. След 1878 година работи като съдия и прокурор в София, Русе и Търново. Председател е на Варненския окръжен съд. Автор на първия наказателен закон у нас. Във Варна Дякович е активист на Македоно-одринската организация и е председател на Варненското македоно-одринско дружество. Пръв председател е и на Варненското ловно дружество.
Борис Дякович издъхва на 8 януари 1937 година в Пловдив, но е погребан в Централните софийски гробища. Въпреки напускането му на тленния свят делото му продължава да живее сред нас.
