Авитохол е първият българин

   Вярва се, че владетелят е отгледан от сърна 

Легенди гласят, че е живял 300 години и е един и същ човек с хунския вожд Атила 

100 истории, 100 българи, 100 забележителни житейски пътища.

Поредицата "Забравените български гении" достигна юбилейната си история №100. Започнахме преди повече от две години с Мария Атанасова - българката, която става първата жена в света командир на тежък самолет. Точно на половината на поредицата разказахме за най-младия български войник - 10-годишния Никола Костов. Преминахме през изобретатели, лекари, дарители, пилоти, учители, хора на изкуството, създателя на първата аптека, първата художничка, първата жена преподавател, първия илюзионист, първата балерина и още, и още много велики българи, които не са силно познати на широката общественост.

С тези 100 истории доказахме, че малка България е дала много на света. Достатъчно е само да споменем името на Сребра Родопска - спасителката на децата от туберкулозата, която създава българската БЦЖ ваксина.

Затова в юбилейната история ще ви разкажем за друг много важен първи. Това е Авитохол - първият български владетел, който неофициално е познат и като първия българин.

Неговото име е в челото на "Именникът на българските ханове" - кратък средновековен летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели. В него са посочени също и датите на възкачването на хановете на престола и продължителността на тяхното управление.

"Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем", пише в летописа, а учените ни помагат да го разчетем. Според текста владетелят се възцарява в годината дилом, която се превежда "змия", а месецът твирем "четвърти" по схемата на прабългарския календар. Историците разминават позициите си за точната осъвременена година, като според някои става въпрос за 146-а, докато други я определят като 165-а.

Липсва единодушие и по отношение на превода на името на първия български владетел. Според Петър Добрев, стопански историк и доктор на науките към БАН, тълкуването на името, извършено с помощта на памирските езици, означава "Син на сърната" ("Ави" - сърна, "Тохол" - дете). Това тълкуване се отхвърля от лингвиста тюрколог проф. Иван Добрев като несъстоятелно, понеже думата "тохол" е сравнително късна арабска заемка за "кърмаче" в памирските езици. Предложеното от него тълкуване е за комбинация от староирански и старотюркски думи за "владетел" и "син".

Литовска хроника, датираща вероятно от XIV-XV век, разказва легенда, която повече подкрепя първата версия за името на Авитохол.

"Едно дете било отвлечено от лоши хора. По пътя толкова плакало и пищяло, че те решили да го оставят в гората. Тогава една милостива кошута се погрижила за него и го откърмила със своето мляко. Благодарение на силата, която се крие в кърмата на животното, той пораснал силен и смел юнак. Избивал всички лоши хора, които правели зло на хората. Бил благороден, мъдър и добър, с благи очи на кошута. Прочул се в цялото царство и за жена му била дадена най-красивата девойка. Те създали огромно потомство. На смъртния си одър, когато семейството му станало много голямо, те го попитали как ще се казва родът им. Тогава той им дал необикновено име, което никой друг народ не може да произнесе и да се нарече така. Име което ще се запази вечно - българи."

В текста не се споменава името на Авитохол, но се предполага, че е свързан точно с него. Но и нека имаме предвид, че това е само легенда, която не претендира да е истина. Макар че в "Именникът на българските ханове", на който родните историци се позовават, да пише, че Авитохол е живял 300 години, а неговият син Ирник (вторият български владетел) - 150 години.

Съществува хипотеза, според която Авитохол и неговият син Ирник всъщност са историческите личности Атила и Ернах. Атила е популярният хунски вожд, който остава в историята като последния владетел на европейските хуни. Управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. и бил начело както на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Ернах е третият най-малък син на Атила.

Тази теория се засилва и от още нещо - че посочената в именника година на идване на власт на Ирник съвпада с годината на смъртта на Атила и съответно на Авитохол. Но историята сочи още едно разминаване - наследник на Атила е най-големият син Елак, който умира година след баща си, а след това царството на хуните е разделено между Ернах и средния Денгизих. Друг аргумент е сведението, което отново дава византийският хронист Прокопий Кесарийски. В него той отбелязва, че Ернак имал двама синове: "... единият се казвал Утигур, а другият Кутригур. След смъртта на баща им те си разделили властта и дали имената си на управляваните от тях племена, така че дори и днес някои от тях се наричат утигури, а други - кутригури".

Според Васил Златарски предположение, че Авитохол и Атила са един и същ човек, е несъстоятелно. Не бива да не обръщаме внимание на неговите думи, тъй като той е едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна "История на българската държава през средните векове".

Авитохол от рода Дуло обединил българите, живеещи на територията северно от Кавказ, между Черно и Каспийско море, до средните течения на реките Волга и Дон.

По време на неговото управление и при управлението на наследниците му на територията на държавата били построени множество крепости, градове и съоръжения за напояване. Градовете били изградени от камък, имали улична мрежа, водопровод, канализация и обществени бани.

Цялата истина за живота и делото на Авитохол едва ли някога ще излезе наяве. Но е факт, че владетелят поставя началото на българския род, който вече две хилядолетия трупа история и самочувствие. И не бива да забравяме, че в годината Дилом Твирем е поставено началото, към което имаме отговорност да продължим и в бъдещето.