Петър Нойков е първият професор по педагогика

Посещава училища в Европа и се среща с учени, за да взаимства практики за България

Иво АНГЕЛОВ

През май 1910 г. един талантлив и ерудиран българин подава заявление за включването му като кандидат в обявения конкурс за редовен професор по педагогика в Софийския университет. Явява се с научният си труд "Педагогията на Л. Н. Толстоя". Това е първото съчинение на български език, в което са изложени и анализирани педагогическите идеи на известния руски писател и мислител. Кандидатът в университета представя и три други свои публикации.

След конкурса е избран единогласно и Петър Михайлов Нойков става първият български професор по педагогика.

Роден в Ямбол през 1868 г., Нойков израства в родолюбиво и свободолюбиво семейство. Тръгва на училище шестгодишен и се изявява като отличен ученик. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. руските офицери вземат 9-годишния Петър да им помага в канцеларската работа. През периода 1880-1886 г. е ученик в Сливенската областна гимназия. Като полустипендиант живее във френския пансион и овладява много добре френски език. Увлича се по идеите на народничеството и анархизма. "След завършването на 6-и гимназиален клас той работи една година като учител в Ямбол и впечатлява съгражданите си с обширни познания и неуморна дейност в училището и читалището да обогатява познанията на ученици и родители. Младият учител изповядва идеята, че ролята на образованието е всемогъща и тя е най-важният фактор и условие за премахване на злините и неправдите в живота на хората", пише в своя статия Йордан Колев, цитиран на сайта на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

В следващия етап от живота си Нойков постъпва в Пловдивската гимназия, но е изключен за участие в ученически бунт. Завършва средното си образование в Софийската държавна класическа гимназия. През учебната 1889-1900 г. е учител в Ямбол, а през 1900-1903 г. преподава в София.

Повратен момент за него е заминаването му за чужбина.

През лятото на 1893 г. заедно с още няколко учители е изпратен от Министерството на просвещението на летен учителски курс в Швейцария. С подкрепата на брат си се записва в Лайпцигския университет, където учи педагогика и философия (един семестър), след което продължава в Берлин (пет семестъра) и накрая се завръща в Лайпциг, където се дипломира през 1896 г. На 21 януари 1898 г. в Лайпциг защитава докторска дисертация на тема: "Активният принцип и педагогиката на Жан-Жак Русо". Същата година се завръща в любимата България и полага държавен изпит по педагогика и по немски език като втори предмет.

Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия. От 1 декември 1899 г. преподава педагогика във Висшето училище, което днес познаваме като Софийския университет, а от есента на 1900 г. е редовен доцент. От 1905 г. е извънреден професор, за да се стигне до конкурса пет години по-късно, когато става първият български професор по педагогика.

В периодите 1911-1912 и 1914-1915 е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет. От 1910 до 1920 г. е ръководител на катедрата по педагогика.

Проф. Нойков води курсове по обща педагогия, методика на гимназиалното обучение (обучение по природо-математическите науки), историко-езиково (хуманитарно) обучение, обучение по химия и естествена история, философска пропедевтика и педагогия, история и география, история на педагогиката, педагогията на Жан-Жак Русо, дидактика, активно образование и новата педагогия, възпитание, нравствено възпитание в средните училища, обща теория на обучението и други. Съвременниците му разказват, че винаги говори пред препълнена аудитория.

Нойков владее говоримо и писмено немски, френски, английски и руски език. Това му дава възможност да чете в оригинал световната педагогическа литература и да поддържа лични връзки с видни учени от цяла Европа. Посещава учебни заведения - детски, начални, основни, средни и висши училища във Франция, Англия, Белгия, Германия, и се запознава с организацията на работа в тях, с подготовката на учителите и методиката на преподаване, с материалната база на училищата. Професорът проявява интерес и към работата с родителите, особено във връзка с осигуряването на редовно посещение на децата в училище.

"Петър Нойков расте и работи във време, когато народът жадува за знания и просвета, когато голямата част от интелигенцията счита, че просветата е единственият път за развитието и разцвета на обществото. Той приема и отстоява това идейно-политическо, философско-естетическо и педагогическо схващане. Проф. Нойков разглежда полуобразоваността не само като качество и поведение на отделната личност, но и като важен за времето си обществен въпрос, защото "полуобразованието е спънка за прогреса... Надали има по-нещастно общество от това, което е дало ръководството си в ръцете на полуобразовани, при тяхното господство не е възможно никакво образование", пише Колев, цитирайки първия ни професор по педагогика.

Работи в областта на общата педагогика, дидактиката, сравнителната педагогика, историята на педагогиката и българското образование, детската и педагогическата психология и социологията, което води до написването на няколко трудове: "Учение за активното образование", "Педагогията на Л. Н. Толстоя", "Поглед върху развитието на българското образование до Паисия" и "Поглед върху развитието на българското образование от Паисия до края на XIX век".

Петър Нойков напуска този свят млад - едва на 53 години. Издъхва на 18 август 1921 г., след като се разболява от една от най-тежките болести в онези времена - туберкулоза. Умира в Панагюрище - родния град на съпругата му Зорка Джуджева, която е завършила социални науки в Лозана. Двамата преживяват драмата на три починали деца.

"Полуобразованият човек притежава самоувереността да мисли, че е истински образован, но всъщност е самохвалец. Истински образованият е скромен, знае, че не е достигнал до съвършенството и няма да го постигне. Обучението е средство за развитие, което трябва не само да е полезно, но и интересно за учениците - "да се поддържа апетит към познанието" са част от думите му, които завещава на поколенията.