Екатерина Каравелова е първата защитничка на жените

Спасява мъжа си министър-председател от затвора 

Погребва деца и съпруг и избягва смъртна присъда, но не спира да помага 

Древногръцка трагедия. Така може да бъде описан животът на Екатерина Каравелова, която погребва три деца и съпруг, изправена е през угрозата на смъртната присъда и се бори за освобождаването на девойки-боркини от турските затвори.

Далеч по-известни са нейният съпруг Петко Каравелов, който е три пъти министър-председател на България, неговият брат Любен Каравелов, който всичко познаваме с бележитото му литературно дело, и дори една от нейните три дъщери - Лора, която се самоубива след скандал с любимия си Пейо Яворов.

Но Екатерина не остава в тяхната сянка. Живее един изключително достоен живот с огромен принос към света.

През 1899 г. Екатерина основава женското дружество "Майка" в София, на което е председателка в продължение на близо 30 години. Каравелова вярва, че независимостта и равенството на жената изисква да й се даде възможност да има собствени доходи, именно затова силно подкрепя професионалното образование на жените. В рамките на работата й дружеството "Майка" организира кампании за откриване на училището за професионално обучение за момичетата "Мария Луиза".

През 1901 г. Екатерина участва в учредяването на Българския женски съюз, първата обща женска организация, която обединява всички останали женски дружества от страната. Тъй като по това време Каравелова е председателка на дружеството "Майка" и владее няколко езика, тя се залавя с кореспонденцията на съюза. През 1915 г. е избрана за негова зам.-председателка, а десет години по-късно, през 1925 г. - за председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода. Каравелова представя България на множество международни форуми, включително във Вашингтон и Дъблин. На конгреса в Дъблин през 1926 г. тя заявява: "Нашият идеал не е мирът, който сключват правителствата, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на истинската демокрация".

По време на многобройните си пътувания в Европа и САЩ Екатерина Каравелова непрестанно и неуморно работи за български каузи. След жестоката разправа с Илинденското въстание борбената българка застава начело на женски комитет за освобождаване на девойки-боркини от турските затвори.

Всичко за нея започва на 21 октомври 1860 г., когато е родена в Русе. Дъщеря на кожухаря Велико Пенев, а значима роля за нейното бъдеще изиграва леля й по бащина линия Кирияки Минкова, съпруга на известния русенски търговец Тодор Минков, която решава да заведе 10-годишната Катя да учи в Русия.

Настанена е в Москва в дома на запасния генерал Всеволод Николаевич Лермонтов. Една от дъщерите му дружи със София Ковалевска, която през 1884 г. става първата жена-професор в света, като преподава в Стокхолмския университет. Катя и София често общуват заедно, което допълнително обогатява мирогледа на българката.

На 3 август 1878 г. Катя напуска Москва и се отправя към България. Ненавършила 17 години, става млада учителка, пригодява стая в дома си и взема няколко деца от различни възрасти да ги учи, разпределяйки ги в три класа - подготвителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети, както и руски, френски и немски. В края на учебната година изпитът им минава блестящо.

Съдбоносна за Екатерина е есента на 1878 г. Тогава Любен Каравелов се установява в Русе с печатницата си и живее в града до смъртта си. Брат му Петко Каравелов, при честите си посещения в града навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. На 4 октомври 1879 г. те си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за 13 януари 1880 г. На 21 октомври 1879 г., рождения ден на Екатерина, се провеждат изборите за Първо обикновено народно събрание. Либералната партия печели мнозинство и Петко Каравелов от Търново заминава за София.

Когато години по-късно съпругът й е арестуван, Каравелова обикаля европейските дипломатически мисии в София, за да търси подкрепа за него.

Трудностите не спират. През 1891 г. Каравелов е обвинен за връзка с убийството на министър Христо Белчев и отново е арестуван. Осъден от Военен съд, през 1892 г. е затворен в Черната джамия, която сега е църквата "Свети Седмочисленици". Безогледната политическа борба не пощадява и съпругата му. На 30 ноември 1891 г. Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На 10 февруари 1892 г. е изправена пред съда по обвинение за предателство, защото искала чуждо вмешателство, търсейки помощ от чуждите дипломати в България.

Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт. Съдебният заседател Калпакчиев, неуверен в нейната вина, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стамболов. Това и блестящата защита на доктора по право Константин Стоилов я спасяват от бесилката. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.

През 1901 г. Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 г.

Кончината не я сломява и Екатерина продължава значимата си обществена дейност. В края на 1935 г. Каравелова оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртните присъди за политическите затворници. Достойната българка участва и активно в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с други обществени фигури като писателя Антон Страшимиров и проф. Асен Златаров. На 2 март 1943 г. Българското правителство поверително одобрява депортирането извън границите на страната до 20 000 евреи. Каравелова инициира подаването на петиция до цар Борис III, настоявайки, че България е длъжна да защити своите евреи. "Синко, и ти си баща, не прави никому зло", пише тя в писмото до царя.

Каравелова се отдава и на писателска дейност. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на вестник "Търновска конституция" излизат нейните подлистници под различни псевдоними. Превежда Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. През 1889 г. Петко Каравелов под псевдонима Камен Чернев основава "Библиотека Св. Климент", като две трети от преводите там са нейни.

Умира на 87 години, на 1 април 1947 г. в София. Погребана е в близост до църквата "Св. Седмочисленици" при съпруга си Петко Каравелов.

Трагичната съдба на трите й дъщери

Петко и Екатерина Каравелови имат три деца.

Първата дъщеря Радка умира ненавършила 3-годишна възраст, а втората Виола (1884 - 1934), угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга й - журналиста и общественика Йосиф Хербст.

Третата и може би най-известна нейна дъщеря е Лора (1886 - 1913), която загива от куршум, последвана от съпруга си - поета Пейо Яворов.

В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии - тази за самоубийството на Лора и тази за убийството й от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание, най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора се налага втората версия и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.