Любомир Желязков изпробва лекарство върху дъщеря си

Той е мозъкът на българската фармация 

Почти създава изкуствена универсална кръв, но смъртта го застига 

От лаборатория в мазе до създаването на мащабен химикофармацевтичен институт, който е наричан "мозъкът на българската фармация".
Така с едно изречение може да бъде описан професионалния път на учения Любомир Желязков, който остава в историята като бащата на родната фармация. Академикът и екипът му успяват да изработят и внедрят нови лекарства, които намират приложение не само у нас, но и в чужбина. Желязков е толкова уверен в творенията си, че дори не се притеснява да ги изпробва върху себе си и децата си.

Професионалният му път тръгва от софийско мазе лаборатория, в което работи с един лаборант. От там той успява да развие успешно българската химикофармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за страната от износа на лекарства. Под негово ръководство в Научноизследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ) се осъществява дългият път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, през синтеза на активната субстанция, до изготвяне на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. НИХФИ разработва технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство, разказват от областната управа в Хасково, които проследяват живота на родения в Свиленград учен.

Под негово ръководство се разработват уникални български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и оригинални патентно защитими формули. Академикът допринася за брутния вътрешен продукт на България благодарение на многобройните лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света.
Основни патенти на научноизследователския институт са прениламин (използва се за профилактика на стенокардия, включително и след миокарден инфаркт, и хронична сърдечна недостатъчност), фурантрил (увеличава отделянето на натрупаните течности при заболявания, свързани със задържането им в тъканите, като сърдечна недостатъчност и нарушена функция на черния дроб и бъбреците), пирамем (подобрява и възстановява паметта вследствие на мозъчни заболявания и отравяния), емовит (антидепресантно лекарство), темпалгин (за лечение на слабо до умерено изразени болки при главоболие и зъбобол), трибестан (лечение на понижено либидо, полова слабост и безплодие при мъже) и много други.
"Беше учен изобретател и съществуваше в свой свят, който никакъв домашен хаос и шум не можеха да смутят. Седеше с неговите листчета, изпълнени с формули, задълбочено водеше записки въпреки игрите и врявата на деца, снахи, зетьове и внуци, разнасянето на гърнета, пранета и тенджери. Макар да беше отнесен учен като от роман, той държеше на голямото семейство и раздаваше любов и справедливост", разказва пред "24 часа" Антонина Желязкова.

Ученият не се притеснява да изпробва новите лекарства не само върху себе си, но и върху децата си - един син и две дъщери.
"Когато трябваше да се явя на държавен изпит в университета, бях много изнервена. Не можех да тръгна, непрекъснато тичах до тоалетната, докато баща ми не ми даде малко бяло хапче от новите им транквилизатори. На изпита, когато раздадоха темите, бях обхваната от весела еуфория, не ме свърташе на банката в този хубав слънчев ден. Върнах празните листове, махнах с ръка на колегите и седнах да ги чакам в "Грозд". Преподавателите ми квестори се смаяха, тъкмо бях защитила с отличен дипломната си работа и напускам след минути изпита. Татко ми се извини, но доста разсеяно, защото ме разпитваше и водеше записки, когато се прибрах разплакана. Каза спокойно, че има и поправителна сесия, а резултатът е фантастичен (от хапчето). Така си живеехме и беше много плътно, наситено, интересно", казва още Желязкова.
С научните разработки и постигнатите успехи българската фармацевтична промишленост се нарежда на челни позиции в света по производство и износ на лекарствени препарати. И досега около 85% от създадените и произвежданите у нас лекарства са разработка на НИХФИ.
Любомир Желязков е роден в Свиленград на 14 октомври 1918 г. в семейството на Тана Старирадева и Димитър Желязков. Неговият вуйчо Стойчо Старирадев е най-дълго управлявалият кмет в Свиленград в периода до 1944 г. Семейство Желязкови имат три деца, у които възпитават почтеност и трудолюбие. Брат му Никола е застигнат от злощастие и загива млад, а неговата сестра Бинка Желязкова е известна като първата жена кинорежисьор у нас.

Любомир завършва гимназия в Хасково, а след това химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1946 г. започва работа по специалността си във фабрика "Булхима" - гара Костенец, и в лаборатория "Хигия" - София. Само година по-късно Желязков основава НИХФИ, чийто директор е близо 20 години (1953 - 1972 г.). През 1965 г. става професор по химия на лекарствените средства във Висшия химико-технологичен институт. Избран е за академик на БАН и главен научен секретар от 1973-1977 г., зам.-председател е на Българската академия на науките до 1988 г.
През 1990 г. институтът е на прага на едно ново откритие - създаване на изкуствена универсална кръв, но не са осигурени средства за необходимата апаратура. Три години по-късно здравословното състояние на акад. Желязков се влошава и ученият умира през май 1993 г. на 74 години.
Акад. Желязков остава примерът и ни завещава вярата, че няма лекарствен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран у нас и от наши специалисти. А трите му деца изпълняват неговата заръка: да останат да живеят и работят за България.