Христина Хранова е първата акушерка и първата жена - морски спасител

    Преоблечена като мъж, разнася писма под заповедите на Васил Левски 

Изражда 3462 деца и спасява 54 удавници 

Носителката на 6 медала от войните умира в мизерия 

"Аз станах акушерка и като такава в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота..."

Думите принадлежат на една забравена, но достойна българка - Христина Хранова.

Делото й до днес буди възхищение, преклонение и вдъхновение за тези, които познават житейския й път. По-малко известен факт е, че Христина е и първата жена, воден спасител в България. Будна и родолюбива българка, Хранова участва във всички въстания и войни за Освобождението и Обединението на България - в комитетите на Васил Левски, в Априлското въстание, в Руско-турската, в Сръбско-българската и Балканската война.

Забележителна личност, за която за съжаление в наши дни имаме прекалено малко информация. Въпреки достойният си живот Христина напуска тленния свят изоставена и в мизерия.

Точната година на раждането й не е напълно ясна, но според историческите архиви е някъде в периода 1851-1852 г. Счита се, че е родена в самоковското село Клисура. След опожаряването на селото през 60-те години на XIX век семейството на Хранова се преселва в София. Домът на фамилията е в района на църквата "Свети Седмочисленици", която сега е в градинката на ул. "Граф Игнатиев", а тогава е бил в покрайнините на София.

Родителите Храно Ценков и Кръстина са имали 18 деца - 6 момичета и 12 момчета. Но тук идва и една от големите трагедии в живота на Христина. Шестима от братята й загиват в Руско-турската война, а други четирима са убити в Сръбско-българската война.

Всъщност в цялото семейство гори огънят на патриотизма и саможертвата в името на свободна България.

"Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловчански комитет под заповед и указания на великия Левски (през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и лошо време). В деня на грозното Баташко клане аз се намерих в самата черква, гдето загинаха толкова невинни, и се избавих само по едно чудо. Когато удари часът на Освобождението, аз с оръжие в ръка, напред със славните опълченци воювах при Шипка, Шейново и Стара Загора. След като изпълних свещения си дълг към Отечеството, мислейки, че жената в тежки моменти може наравно с мъжа да помогне на родината си, аз заминах да се уча...", разказва приживе Хранова.

Загубата на братята и тежкият живот във войните вероятно карат Христина да се насочи към една от най-милосърдните и женствени професии - акушерството.

След Освобождението Христина постъпва в Повивалния институт при Имперския университет "Свети Владимир" в Киев. Не просто го завършва през 1881 г., а го прави с отличие. След дипломирането се завръща у нас и става първата практикуваща дипломирана акушерка в България. Мнозина вероятно правилно ще отбележат, че друга далеч по-популярна българка - Райна Княгиня, първо се дипломира като акушерка, но тя така и не практикува реално професията си.

Хранова работи като акушерка в Лом, Силистра, София и Варна. И така в продължение на цели 30 години, като помага за раждането на 3462 бебета.

Сръбско-българската война през 1885 г. отново връща Христина на бойното поле. Участва в битките при Драгоман, Гургулят и Сливница. Болните и ранените първо към нея отправят поглед в трудните моменти и достойната българка получава прозвището "майка на героите". "Ала когато сърбите, след Съединението, заплашиха свободата на Отечеството, аз пак не се стърпях, грабнах пушката и се озовах на границата и като доброволка взех най-живо участие в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница. Аз бях една от първите в редовете на фелдшериците на бойното поле. За това съм наградена със съответствующите медали", заявява без страх Хранова.

"По време на Съюзническата война съвестта на старата революционерка пак заговори в мен и аз отново наденах войнишкия шинел...", споделя Хранова и се впуска в сраженията при Куманово, Егри-Паланка и Джумая. По това време Христина е на около 60 години и трудно издържа на военните действия, но се бие до последна капка сила.

Акушерството и войните вероятно не запълват голямото сърце на бележитата българка и тя се посвещава на спасяването на удавници, като се превръща в първата българка, която е морски спасител.

"Спасих тия години между другото не по-малко от 54 давящи се от явна смърт по непредпазливост или случайност. Из вълните на Черно море, през разни сезони на морските къпания", разкрива още един щрих от живота си Христина. За истинското й самопожертвование по предложение на гражданите на Варна през 1907 година е наградена със сребърен орден "За гражданска заслуга". Носителка е и на Почетния знак на Червения кръст за участието й в Сръбско-българската война. Христина Хранова окачва на гърдите си общо 6 медала, които заслужава със смелостта си в битките и всеотдайния й труд в обществения живот на следосвобожденска България.

В края на достойния си живот Христина се сблъсква с липсата на човечност - лишена е от държавна пенсия, тъй като голяма част от живота си е работила на частно.

"Стара, немощна, недъгава - аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ. Аз не искам много. Помогнете, колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!", пише в едно от писмата си Хранова, обръщайки се към българските депутати.

През 1918 г. Народното събрание все пак й отпуска пенсия в размер на 60 лева, но е твърде малко и твърде късно. Христина Хранова умира забравена, а гробът й остава неясен и до ден-днешен.

Събират пари за паметник

В края на миналата година Медицинският университет във Варна обяви дарителска кампания за изграждане на бюст-паметник на първата практикуваща дипломирана акушерка в България Христина Хранова.

Монументът трябва да бъде разположен в двора на Медицинския колеж в морската столица на адрес бул. "Цар Освободител" №84. Идеята за изграждане на паметник е възникнала във връзка с 80-ата годишнина на колежа.

Средствата за изграждане на паметника следва да бъдат внасяни по следната банкова сметка на Медицински университет - Варна:

IBAN:BG24STSA93003100040700

BIC: STSABGSF

Банка ДСК ЕАД (в лева)

Пояснение: Дарителска кампания за паметник на Христина Хранова.

Всички дарители, застанали зад каузата, ще получат сертификат за дарение от университета.