Тота Венкова е първата българска лекарка
След смъртта си завещава над 1 млн. лева на народа
През Руско-турската война е в лазарет и тогава се ражда мечтата й да лекува хората
"Лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безпризорните."
Тези думи са изписани на паметната плоча на стената на дома в София на д-р Тота Венкова - първата българка дипломиран лекар.
Бележитата дама посвещава целия си живот в лекуване на болните и подкрепа на несретниците, като жертва личния си живот и здравето си. Близо 101 години след нейната кончина делото й не забравено и ще го разкажем отново за поколенията, за да я посочим като пример за жена със социално значима професия, благодетелка и благотворителка.
Тота Венкова е родена през пролетта 1855г. в Габрово - града, в който десетилетия по-късно болницата до ден днешен ще носи нейното име.
Ражда се в семейството на Мария и Венко Чехларови, но рано остава сираче и живее в семейството на своята сестра Радка.
Трудностите още в началото на живота й не я спират и показва изключителна упоритост в преследването на мечтите си. Благодарение на материалната помощ на женско дружество "Майчина грижа" през 1873 г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.
С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878 г. всички училища са превърнати в лазарети. Тота постъпва като самарянка във военния лазарет в сградата на Априловската гимназия и решава да посвети живота си на страдащите и болните. От тук нататък пътят й на доброто е предначертан.
По време на войната в дома на сестра си среща руския лекар Пясецкий, който веднага забелязва, че в нея има много талант. Медикът й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, която изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука. Получава стипендия от 300 рубли и платени пътни разходи и заминава за Петербург да учи медицина.
И когато Венкова е щастлива, че е близо до мечтата си, се случва нещо неприятно. Още през първата година заболява от тежко белодробно възпаление и се налага да се върне в България. Губи стипендията си, губи и шанса си да стане лекар.
Но за Тота няма невъзможна мисия. През 1883 г. заминава отново за Санкт Петербург като стипендиантка на Министерството на народната просвета. Завършва медицина през 1886г. и се връща в България. Официално става първата дипломирана българка лекар.
Венкова започва да работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София.
През 1893 г. отива за трети път в Санкт Петербург, за да специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специализира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.
Зад бляскавите успехи на Венкова се крие тежката цена, която плаща. Отново я застигат здравословни проблеми и се оттегля от държавната работа, като работи само на частна практика.
Но всяко зло за добро, защото истински сърцедокосващата дейност в живота й тепърва започва. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921г.) тя помага на болни, бедни и безприютни, за които се грижи и лекува.
За нея Петър Иванов Колев пише в книгата си "Бележити българки": "Скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия".
В написаното от нея през 1920 г. завещание оставя цялото си имущество на народа си, а именно: на Софийския университет 40 000 лв. (тогавашни пари), на Искрецкия санаториум за гръдно болни "Фердинанд I" - 500 000 лв., за да се обзаведе павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца, и на Габровското девическо училище - 500 000 лв. Повече от един милион лева завещание - дали сега някой е склонен да направи нещо подобно?
Д-р Венкова не създава семейство и няма деца, но това не я озлобява. Напротив, добротворката помага на племенниците си - Тота, Иван и Кина, да получат отлично образование. Изключително красива жена, тя остава в историята с красотата на сърцето си.
През 1971 година Тота е избрана за патрон на Окръжната обединена болница в Габрово. А преди 17 години посмъртно е обявена за почетен гражданин на родния си град. И това е абсолютно заслужено, защото първата българка дипломиран лекар допринася много за развитието на медицината у нас и най-вече на акушерството и гинекологията.
Какъв невероятен човек е стъпвал по нашите земи, може да разберете, разчитайки нейните думи:
"Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело да кажа: Учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия, а не лекар майстор, създател и творец на човешкото здраве".
Пренасят мощите й в Габрово
Идеята за пренасяне на мощите на д-р Тота Венкова от софийските гробища в родния й град се заражда 1985 г.
По онова време главният лекар на Окръжна обединена болница "Д-р Тота Венкова" д-р Кольо Станчев пише писмо до д-р Александър Несторов - племенник на Тота Венкова, с предложение за пренасяне на нейните мощи в двора на болницата.
Мисията е успешно завършена 12 години по-късно. На 29 май 1997 г. тленните й останки пристигат в Габрово. Три дни костите на Венкова остава в църквата "Света Троица" и храмът се пълни с габровци. Опелото се извършва от четирима свещеници, литийното шествие тръгва от мястото, където Тота е учила като дете.
В словото си нейният племенник д-р Александър Несторов казва: "С това възпоменание ние отдаваме заслуженото не само на първата българка лекарка, но и на възрожденката, хуманистката, общественичката и носителка на нови, прогресивни идеи в ранните години след Освобождението на България.
Надписът под барелефа на надгробния й паметник, написан от изпълнителя на нейното завещание Михаил Теофилов - писател и неин братовчед - гласи: "Д-р Тота Венкова, първата българка лекарка от Габрово, починала на 23 декември 1921 г. Лекарка на болните, приятелка на бедните, майка на безприютните! Мир на праха й!".