Елисавета Карамихайлова е българската Мария Кюри

Завещава тялото си за изследвания 

Тя е първата ни жена ядрен физик, професор и преподавател в Софийския университет 

Първата българка ядрен физик. Първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Първата жена професор по физика в България.

Основателка на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и съоснователка на Катедрата по атомна физика в Алма матер.

Зад всички тези успехи стои името на една гениална българка, за която почти нищо не знаем - Елисавета Карамихайлова. В последното издание на поредицата "Забравени български гении" за тази година ще ви представим тази велика жена, а догодина ще продължим с разкази за хора, за които образователната ни система мълчи и почти нищо не сме чували за техните заслужаващи уважение и почит дела.

Карамихайлова постига изключителни неща за времето си, но идването на комунистическата власт е край за нейната кариера. Защото тази власт не обича умните и успешните хора и прави всичко възможно да спира професионалното й развитие.

Бележитата българка е родена на 3 септември 1897 г. във Виена, където баща й - д-р Иван Карамихайлов, следва медицина. Там прекарва ранното си детство и получава домашно образование от своята майка - музиколожката Мери Слейд. Нейната леля също е интересна личност - Елена Карамихайлова е една от първите художнички у нас след падането на турското иго.

През 1907 г. семейството се завръща в България, където хирургът д-р Карамихайлов започва работа в новосъздадената болница "Червен кръст", чийто приемник е днешният институт "Пирогов". Елисавета постъпва в Първа софийска девическа гимназия - едно от най-елитните учебни заведения в новоосвободена България. След като завършва полукласическия отдел с отличен успех, през есента на 1917 г. Карамихайлова заминава за австрийската столица, където се записва във Виенския университет.

След като завършва физика и математика, Елисавета защитава докторска дисертация на тема атомна физика и започва работа в Института за радиеви изследвания във Виена. Там заедно с проф. Карл Пршибрам, който е сред учените, подкрепящи женското участие в лабораториите, работят върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията.

След кратък престой в София през 1923 г. българката се връща в Института за радиеви изследвания. През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет.

През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет. А цели 11 години се опитва да се пребори за постоянна позиция в Алма матер.

Елисавета не се предава и през декември 1939 г. успява - назначена е за редовен доцент по експериментална атомна физика в Софийския университет.

Дамата не усеща подкрепа от колегите си, но не губи надежда. В онези времена не се допускат жени на семинари във Физическия факултет, но и това не я спира да се бори за мястото си в науката и просветата.

Карамихайлова запретва ръкави и преобразява собствения си офис в университета в лаборатория, за да даде възможност на студентите си да ползват нейното оборудване с цел да ги обучи в най-съвременните научни методи. Стреми се да създаде новa колективна култура, като организира седмични срещи по чай вкъщи със своите студенти и докторанти, мъже и жени. Идеята й е заимствана от партита на по чаша чай, организирани в Института по радиеви изследвания във Виена.

Борбената жена чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета. След пенсионирането на главния професор Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.

Тъкмо усетила, че годините й труд ще дадат резултати, Карамихайлова получава нов тежък удар. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е обявена за политически неблагонадеждна от комунистическия режим. Заради "буржоазния произход" и контактите й с учени отвъд Желязната завеса преподавателката не е желана в университета.

Репресивният апарат удря тежко по нея.

Забранено й е да участва в международни научни конференции и срещи, а кореспонденцията й със Западния свят е спряна. Само веднъж получава разрешение да говори пред научен форум в Цюрих. С течение на времето Карамихайлова губи правото си да публикува своите трудове, a обхватът на работата, с която й е позволено да се заема, става все по-малък и встрани от експертизата й. Работи по малки практически проекти и проучвания върху радиоактивността на минерални бани, скали, лечебна кал и почва.

През 1945 г. в университета се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият й ръководител. Въпреки че остава на поста до 1955 г., правомощията й са силно ограничени.

В периода 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките. Там е назначена за ръководител на новосъздадената секция "Радиоактивност и ядрена спектроскопия", която ръководи до смъртта си. Още през 1962 г. Елисавета Карамихайлова е избрана за професор към същия институт.

Дамата учен си отива от този свят разочарована от държавата си. Рак я погубва и издъхва на 70-годишна възраст на 24 април 1968 г.

Отдадена на науката и направила значителна кариера, Елисавета остава неомъжена и без потомство. Завещава цялото си имущество с бащината си къща на БАН, а също и тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм. След себе си оставя научно наследство от повече от 40 труда.

Според думите на първия асистент на Елисавета - акад. Христо Христов, нейният живот "бе един живот за науката. Тя живя с нея, за нея и чрез нея".

"България има една жена, на която трябва да благодари за влизането си в ексклузивния клуб на експерименталната ядрена физика. Елисавета Карамихайлова (1897-1968) беше член на ядрото на групата от пионерската генерация на жените ядрени физици, която включва Мария Кюри и Лизе Майтнер", казва за нея Янез Поточник, еврокомисар по науката и изследванията (2004-2010).