Янко Мустаков създава първия хор

С формацията си от Свищов осъществяват дебютното "концертно турне" в България 

Иво АНГЕЛОВ

Янко Стойков Мустаков е забележителна личност. Роденият в Трявна талант е певец, композитор, педагог, диригент (хоров и оркестров), поет и автор на учебници, а в историята се записва със златни букви, като поставя началото на модерното хорово пеене в България. И неслучайно първият хор в България носи неговото име.

Янко Стойков Мустаков всъщност има съвсем различно име - Йонко Стойков Буюклийски. Първата си глътка въздух на земята поема на 3 януари 1842 г. Учи първоначално в родния си град Трявна при дядо Иконом и поп Стоян Дечев, а след това при Петко Славейков и Стефан Еленчанина.

Когато е 18-годишен, е заподозрян от турците в подпомагане на революционната дейност в Трявна и се установява в Свищов. Назначен е за църковен певец в църквата "Св. Димитър" от свещеник Ради Йовчев, а след това става учител в Горната махала в града. Именно в населеното място по поречието на река Дунав постига най-големите си успехи.

"През 1864 г. Янко Мустаков се записва да следва музика в Букурещката консерватория. Четири години по-късно, вече дипломиран и изпълнен с идеи и енергия, се завръща в Свищов и продължава дейността си, но вече в централната за града черква "Свето Преображение". Започва да обучава учениците на нотно писмо, а по-даровитите и на цигулка. През 1865 г. организира кръжок за нотно ограмотяване. След постигане на известни успехи в обучението на младежите у Мустаков назрява идеята да въведе в България многогласното църковно хорово пеене, което чува и изучава в Румъния. Между членовете на кръжока през 1868 г. подбира певци, за да сформира мъжки църковен хор. В началото пеенето е двугласно, а по-късно преминава към четиригласно. След системна подготовка за великденските празници през 1868 г. хорът пее в църквата "Свето Преображение". Именно това е началото на многогласното хорово пеене", разказват от Първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856" - Свищов.

С лични средства Мустаков купува 3 цигулки, виола, виолончело и ръчно изработва цимблак за създадения от него оркестър.

Любопитен факт е, че преди дебаркирането на река Дунав от руската армия почти едновременно при него пристигат два текста с молба да бъдат превърнати в песни. Това са "Царю, добре дошел" на Иван Вазов и "На Царя и на Русия" на Петко Славейков. Хорът на Янко Мустаков започнал тайно да разучава песните, композирани от диригента ден след десанта, и когато на 16 юни 1877 г. царят минава Дунава и се черкува в Съборната черква "Св. Троица", пред височайшия гост хорът изпълнява двете песни, пишат още от свищовското читалище.

През 1878 г. по покана на княз Дондуков-Корсаков Мустаков участва с хора си на тържествена Великденска литургия във Велико Търново. Пътуването е прието като сензационно за онова време - наричано първото "концертно турне" в България. На 14 ноември 1878 г. хорът изпълнява литургията в църквата "Света Троица" под диригентството на маестрото.

Хорът е пял на друго значимо за историята ни събитие - при откриването на Учредителното народно събрание през 1879 г., с което се създават основите на Третата българска държава. През 1881 г. хорът пее пред княз Александър Батенберг, дошъл в Свищов за Великото народно събрание.

Янко Мустаков има и друго забележително дело - създава първия струнен оркестър в Свищов. Автор е на 10 стихотворения, а през 1869 г. съставя буквара "Най-практичният метод за изучаване на децата". През 1874 г. издава "Православно християнско учение за приготвителни класове", а по-късно подготвя учебник по нотно пеене, завършен през 1879 г., но поради липса на средства останал в ръкопис.

Забележителният българин е бил и известен педагог. Издава учебник за малките деца, като полага много усилия да бъде въведено нотно пеене в училищата.

През 1934 г. хорът приема името Народен хор "Янко Мустаков" като израз на почит към личността и делото на своя основател. През годините хорът е бил ръководен от плеяда талантливи диригенти: Я. Мустаков, Я. Чакалов, Сл. Драганов, И. Лозанов, Н. Иванов, Ст. Живков, Л. Павлов, Т. Кабакчиев, Е. Людмилова.

През 1980 г. проф. Васил Арнаудов, един от най-ярките представители на българската музикална култура от втората половина на XX век, става консултант на хора. През този период свищовският хор бележи най-големите си успехи и отличия, като през 1984 г. е удостоен с най-високото признание - представителен.

От 1992-2005 г. главен художествен ръководител на хор "Янко Мустаков" е Георги Делиганев - изтъкнат български хоров специалист и дългогодишен вокален педагог.

От 1982 г. хорът е домакин на Хорови празници, носещи името на Янко Мустаков, като с тяхното 16-о издание през 2018 г. музикалната формация отбелязва своя 150-годишен юбилей, а на 17-ото издание през 2023 г. е чествана 155-годишнината.

Репертоарът на хора включва голям брой акапелни песни от всички стилове и епохи, както и произведения от кантатно-ораториалния жанр. Централно място винаги са заемали творбите от български автори.

Хорът е удостоен с най-високото българско отличие в областта на културата - орден "Кирил и Методий" I степен. Осъществил е радио- и телевизионни продукции с БНР и БНТ. Участвал е в редица български и международни хорови фестивали и конкурси. Носител е на две първи и три втори награди от конкурси в Полхайм, Германия (1988 г.), и Кантонигрос, Испания (1990 г.), както и Специалната награда на Събора на крайдунавските градове в Силистра (1992 г.). Изнасял е концерти в Унгария, Гърция, Украйна, Италия, Турция, Франция. Участвал е в престижни хорови фестивали в Гърция, Сърбия, Черна гора, Полша, Албания, Турция и България.

Янко Мустаков умира на 24 декември 1881 г. само на 39 години.