Мара Михайлова - будителката на Родопите

Журналистка, общественичка, краевед и будителка на Родопите!

С тези думи остава в съзнанието на мнозина Мара Михайлова, която изживява достоен живот в подкрепа на другите хора.

След кошмарния за България Ньойски договор Михайлова работи за подобряване на положението на бежанките тракийки. Организира чрез Съюза за защита на децата и Червения кръст трапезарии за гладуващите. В онези смутни времена предлага създаване на Тракийски женски съюз, имащ за цел подобряване на положението на тракийските бежанки и разкриване на техния огромен потенциал. Намира съмишленици в лицето на писателката Магда Петканова и на Дамския клуб във Варна и на 28 октомври 1933 г. в София е учреден Тракийският женски съюз.

Мара е родена на 28 ноември 1901 година в село Чобанкьой, тогава в Османската империя, а в наши дни на територията на Гърция. Около годината й на раждане има полемика поради посочени различни години в документите, но 1901-ва е приета като рождена.

Михайлова е правнучка на бореца за независима българска църква и представител на бакърджийския еснаф в Устово Келеш Саващо. Дядовците й са били ятаци на Петко войвода, поради което са осъждани на пет години затвор. Баща й е първият учител в село Дутли, което днес е познато като кърджалийското село Черничево.

Момата е омъжена съвсем млада за заможния тракиец Аргир Михайлов, което предопределя голяма част от житейския й път. Благодарение на солидната му търговска дейност Мара завършва средно образование задочно в София, а след това учи във френската столица Париж, където посещава лекции по журналистика.

В тези моменти се заражда нейната страст към журналистиката. Започва да пише съвсем млада, първоначално с дописки до различни вестници, а по-късно започва сама да издава свои вестници. Първите й опити са финансирани от нейния богат съпруг - вестниците "Арда" (1935-1936) и "Празничен дневник" (1937). Активно сътрудничи на централни периодични издания като вестник "Мир", където помества материали за живота, бита и културата на българите мохамедани в Родопите, вестник "Утро", на който е кореспондент, и списание "Изгрев".

През 1938 година Мара Михайлова е приета за редовен член на Съюза на провинциалните професионални журналисти в България - първата провинциална журналистка у нас, което също й отрежда място в историята.

Единствената й приживе публикувана книга "Писателите и войната" (първо издание 1940 г.) съдържа интервюта с видни писатели за отношението им към започналата Втора световна война. Успоредно с активната си журналистическа дейност Михайлова пише разказите "Продадена", "Парадан акъл гелмез", "Умът не идва от парите", "Запасяване", както и драмите "Бунтът на сърцето", "Девственост" и "Лошата жена".

С присъединяването на Беломорска Тракия към България през 1941 година семейството й се установява в Гюмюрджина. Година по-късно започва да издава вестник "Тракия", в който се печатат патриотични материали, етнографски и фолклорни проучвания. За патриотичната си дейност в през годините 1941-1944 г. Мара Михайлова е осъдена на смърт от гръцкото правителство.

Будителката на Родопите никога не е членувала в политическа партия. Независимо от това след Деветосептемврийския преврат, през октомври 1944 година, журналистката е арестувана и престоява 20 дена в милицията в Кърджали. Там създава творбата "Разказ от затвора". След излизането й от затвора писателката е изключена от Съюза на журналистите. Правата й са възстановени посмъртно през 2000 година.

След отнемането на журналистическите й права Михайлова работи активно за тракийската кауза. В този тежък момент губи и съпруга си. След няколко години се жени за революционера, член на Комитета за свобода на Тракия и събирач на народни песни Илко Димитров. И изцяло се отдава на етнографските си проучвания.

Михайлова има голям принос за създаване на Историческия музей в Кърджали. Отчитайки бездействието на местната власт, общественичката организира протест през 1954 година, изразяващ се в сватбено шествие в тракийски носии по време на първомайската манифестация. Шествието носи лозунг "Музей на тракийското облекло и носии". В периода на най-силна диктатура от страна на комунистическата власт това несъгласувано шествие е било истински протест. След създаване на музея Мара Михайлова е негов сътрудник до края на дните си.

През 1931 година е инициатор за изграждане на паметник на зверски избитите от турския башибозук в местността Мъгленик край село Аврен 42 жени и деца и започва набиране на средства. Паметникът е открит повече от три десетилетия по-късно - едва през 1964 година. Има голям принос и в събиране на стари снимки, на тракийски и турски носии, на занаятчийски сечива и всякакви оръдия на труда за музейните колекции.

Владеенето на турски език, вродената й любознателност и общителност са в основата на нейните интереси към етнографията. Едва 20-годишна тя се включва в първото преброяване в Мастанлийски окръг. През петдесетте години на миналия век Михайлова става нещатен хоноруван сътрудник на Етнографския музей към БАН. Извършва огромна събирателска дейност по различни теми, като "Бит на турското население от Източните Родопи". Създава сборник "Тракийски народни песни", завършен през 1958 г. и съдържащ 150 песни от Западна Тракия. Прави пълно етнографско изследване на родното си село Чобанкьой, което е издадено много след смъртта й през 2002 година.

Мара Михайлова издъхва през 1989 година, когато е на 87-годишна възраст. "Аз съм тракийка, живях и работих за България", пише неин цитат върху паметната й плоча, поставена на улицата в Кърджали, която е кръстена на нея.