Марин Върбанов е художникът Ван Ман, покорил Китай

• Работи с Пиер Карден, който е впечатлен от гоблените му 
• Любовта му с красивата Сун е като приказка 

Марин от Оряхово среща китайската принцеса Сун и двамата се женят след благословията на емблематичния тоталитарен лидер Мао Дзъдун.

Това не е приказка, нито легенда, а истинската история на българския художник, който покорява великата азиатска страна с гоблените си, а очарователната му съпруга се лишава от лъскавия живот, за да мие чинии в студентски стол в София.

Трудно започва животът за Марин Върбанов, но впоследствие ще бъде нареден до най-великите китайски художници. Роден е на 20 септември 1932 г. в Оряхово. Родителите му умират рано и е осиновен в семейството на Иван и Тота Върбанови. Има четирима доведени братя и в душата му се заражда смелата идея да бъде приет в художествена академия и да учи за художник. И успява. През 1952 г. България и Китай са много близки, като спойката идва от комунизма, и обменят студенти. Марин се оказва единственият желаещ да замине за Пекин и животът му се преобръща.

В коридорите на Пекинската художествена галерия българинът среща слабата и изящна като монумент Сун. Любовта им пламва от пръв поглед, но връзката е считана за греховна.

Таткото Иван от Оряхово е дърводелец, а майката Тота - домакиня. Сун е именувана на името на стара хилядолетна китайста династия. Презимето й Хуай Куей означава "красиво уханно цвете". Бащата на момичето е професор по старокитайски в Пекинския университет, а майка й преподава там английски език. Но не само социалният статус, но и законите не позволяват такава любов. В българско-китайските отношения не е записано как да се процедира при брак между българин и китайка или китаец и българка. Правилата не спират Марин и Сун и двамата започват забранена любов. Разменят си любовни писма, поставени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специална фондация, посветена на тяхната история.

Чиновниците вдигат безпомощно рамене и казват, че няма как да има сватба. Но влюбените не се отказват и пишат на всевъзможни институции. Случаят им стига и до лидера на комунистически Китай Мао Дзъдун. Неговата дясна ръка - Джоу Енлай, дава разрешение и бракът става възможен.

Сватбата им през 1956 г. е прецедент и се смята за първия смесен брак в новата китайска история.

Съпрузите идват в България и Марин Върбанов продължава обучението си в Художествената академия, като става професор. Основава катедрата по текстил и мода и превръща гоблена и стенния килим в ценно приложно изкуство. В собствено ателие развива таланта си в работата с текстил и събира творческия елит на столицата. Двамата със Сун основават първия китайски ресторант в София.

Но имат и тежки моменти. Нямат пари за наем и живеят на тавана на сградата на академията. Вместо да дават пари за стаята, Сун мие чинии в студентски стол. Въпреки бляскавия си произход в Китай жената показва, че любовта е по-важна за нея и е готова да се справи с изпитанията. Идват и радостите - първо се ражда дъщеря им Боряна, а впоследствие и синът им Феникс.

Експериментите на Марин с различни видове материи са забелязани в далечна Австралия и българският гений е поканен като университетски преподавател. Върбанов основава катедра по гоблен в университет в Сидни.

Марин и Сун отново се завръщат в Китай, където българинът завършва Академията за приложни изкуства в Пекин и става един от първите чуждестранни преподаватели. През 1986 г. основава Институт по съвременна текстилна пластика в Китайската академия по изящно изкуство в Ханджоу, който е вековен център на текстилната индустрия. Прави школа по гоблени и превръща тяхното производство в индустрия. Някъде по това време получава и местното си име Ван Ман, което в превод означава "десет хиляди години" и се изобразява със знака за безкрайност.

В периода 1976-1982 г. животът и работата на Марин са във Франция. Там основава фондация "Върбанов" в Сите-дез-ар. На една от изложбите му в Париж пристига великият моделиер Пиер Карден, който е впечатлен от гоблените на българина. Двамата започват да си сътрудничат, като му помагат да разработи верига ресторанти в Китай. Организират и първите модни дефилета в Пекин.

През 1989 г. Марин пада от една стълба, докато работи по голяма текстилна творба. По време на престоя в болницата му откриват рак. Творецът е само на 57 години. Лекува се в Пекин, но умира скоро след това, а прахът му е поставен на три места - в София, Париж и Пекин. Любимата му Сун си отива десетина години след него също от рак.

"И двамата имаха нелек живот. На Марин не вървеше безоблачно пътят в изкуството, който беше възходящ от всяка гледна точка. Той имаше големи проблеми, споделял е с приятели, но дискретно, което правеше болката още по-осезаема. Сун също нямаше много поводи за жизнерадост. В Китай се вихреше културната революция, тя не знаеше абсолютно нищо за своите родители. Когато с Рангел Вълчанов и с нея бяхме при Ванга, тя чу за първи път, че те са живи и здрави. Двамата остават завинаги в нас, внедрени духовно", споделя близката им приятелка, известната преводачка и издателка проф. Вера Ганчева.

Феникс остава във Франция, където има отлична кариера като художник. Женен е за французойка, също художничка - графичка. В Пекин е създаден музей, поддържан от дъщерята Боряна, посветен на историята на тяхната любов. Там се пазят гоблените и картините на двамата, както и около 100 костюма на Пиер Карден, които Сун носи, докато налага марката на китайска земя.