Георги Хаджиниколов е първият часовникар

*Творенията му тиктакат в 70 кули у нас 

*Заменя механичните машини за отброяване на времето по гарите с електрически 

Знаете ли какво е гномон?

Това е отвесният прът в слънчевия часовник, който хвърля сянка върху циферблата и така показва часа.

На този термин е кръстена първата и единствената фабрика в у нас, чийто създател е гениалният, но забравен българин Георги Хаджиниколов.

Майсторът е роден в Дупница на 29 януари 1892 г. Баща му колекционира часовници, откъдето и синът се влюбва в механизмите и колекционира машини за измерване на времето. Заминава за Швейцария, където става първият българин, завършил часовникарско образование в страната. Постепенно се превръща в квалифициран експерт в производството на часовници - джобни, механични, електрически, стенни и кулни.

Творенията му тиктакат от гари, училища, болници, негово производство са механизмите на близо 70 часовникови кули из България.

След завръщането си в родината Хаджиниколов основава първата часовникарска кооперация "Зора" през 1920 г. Организира курсове по часовникарство, а кооперацията издава първото специализирано издание "Часовникарски преглед". След 10 години - 1930 г., предприемчивият търговец отваря фабриката за часовници "Гномон".

Предприятието произвежда стенни и каминни часовници, но силата му е в големите фасадни часовници, каквито се поставят на стени и кули на обществени сгради. Дело на Георги Хаджиниколов са известните часовници на църквата "Св. Седмочисленици" в София, на Александровската болница в столицата, на Търговско-банковата гимназия в столичния квартал "Лозенец", Застрахователно дружество "Български феникс" и други.

Може би най-интересна е колекцията от изящни джобни часовници. Повечето от тях имат по 3 капака - сребърни или златни, според часовника. За да се види колко е часът, било достатъчно да се отвори първият. Другите били за красота, за тежест и да пазят часовника от напрашване. Българите носели часовника в пояса заедно с кесията, често до ножа и пищова.

В Националния политехнически музей в София се съхраняват колекции от уреди и машини, характеризиращи различни техники и технологии. Сред тях със своята атрактивност се откроява сбирката от часовници. Нейното начало е поставено през 1971 г., когато Киноцентърът предоставя на музея част от съхраняваното там имущество от царския дворец. Между множеството предмети са и 17 часовника от колекцията на цар Фердинанд т и цар Борис III. Попълването на колекцията е подпомогнато от самия Георги Хаджиниколов. Чрез него, а по-късно и чрез наследниците му са открити още много часовници - стенни, настолни, джобни, а също оригинални резервни части и целия т.нар. сахатчийски инструментариум. През следващите 30 години сбирката се превръща в една от впечатляващите в Югоизточна Европа - около 500 часовника, обединяващи постиженията на механиката и високото художествено майсторство на часовникарите от ХVII, ХVIII и ХIХ в. Предметите в тази колекция са в няколко групи - кулни и гарови часовници, джобни часовници и хронометри, стенни и настолни часовници, часовникарски инструментариум, разказват още от музея.

По-късно Хаджиниколов усвоява и производството на електрически часовници, които заменят механичните по гарите. Има и няколко патента за изобретение.

Първото споменаване на механичен часовник по българските земи е от френския пътешественик Льофевр, който минал през Пловдив през 1611 г. и написал: "На другия хълм (Сахат тепе) има часовник, който денонощно отброява часовете по френски...". Старата пловдивска кула е била без циферблат, а е отмервала часовете с камбанен звън. Съборена е в началото на XIX век и на нейно място през 1812 г. е построена днешната. Часовниковата кула е била противопожарно съоръжение - имала е пазач наблюдател, който е известявал за пожари в града.

Часовникът е едно от най-старите човешки изобретения. Едни от първите часовници, използвани в древността, са слънчевите. Египетските жреци са използвали така наречени звездни часове (часът се познавал по появата на определена звезда в съответната десетдневка на месеца). Задвижваните с пружина часовници се появяват през XV век.

Следващото развитие на точността става след 1656 г. с идеята за часовник с махало. Галилео Галилей има идеята за използване на махалото за регулиране на движението на устройство за измерване на времето. Но за изобретател на часовника с махало се счита нидерланският физик и математик Кристиан Хюйгенс. Механикът определя математическата формула, която дава зависимостта между дължината на махалото и времето (99,38 см за една секунда движение) и прави първия часовник, задвижван от махало.

Делото на Хаджиниколов е продължение на великите умове на човечеството и остава завинаги в българската история.