Пелагия Видинска е българската Коко Шанел

• Организира ревю с 20 манекенки в софийския театър "Роял"
• Дизайнерката шие дрехи за съпругата на цар Борис III - Йоанна Савойска 

"Модата днес е изкуство, в което се твори."

Думите принадлежат на най-известната българска дизайнерка през първата половина на ХХ век - Пелагия Видинска. Изрича ги в интервю за вестник "Моден журнал", който преди десетилетия е притурка на списание "Домакинство и мода".

Заради прецизната си работа, използване на качествени тъкани за дрехите и взаимстване на големи дизайнерски къщи във Франция талантливата дама е наричана българската Коко Шанел.

Френската модистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи, е една от най-влиятелните фигури в модата на изминалото столетие. Списание "Тайм" включва Коко Шанел в класацията за 100-те най-влиятелни личности на XX век, като е единственият представител от света на модата в класацията. Макар Пелагия да не достига световно признание, то в България остава ненадмината в онези времена и до идването на комунизма шие дрехи за най-знаковите жени в родината ни.

Житейският път на Пелагия започва с раждането й през 1896 година в Пловдив. Неин баща е Тодор Кръстев - военен, който за известен период от време е командирован във Видин. След мисията фелдфебелът от българската армия получава прякора Видинлията, който впоследствие се превръща в официална фамилия Видински. А оттам става част от името и на неговата дъщеря.

Младото момиче завършва гимназията в Солун, където отлично овладява френски и немски език. Решаваща роля в живота й има възможността да пътува до Франция, където лично посещава модните къщи "Ланвен" и "Шанел" и с очите си вижда как работят професионалистите. Жана Ланвен освен уникални модни вдъхновения за жени създава и първа висша мода за мъже, както и за деца. През 1926 година французойката първа отваря моден бутик, където цялото семейство може да пазарува - тоест новаторката предлага на жени, мъже и деца модели от своите уникални колекции. Уникалното в дизайните на Ланвен е уеднаквяването на стила дрехи за двата пола. По-късно това явление се именува "тотална мода" и неминуемо дизайнерката поставя началото му, като женските дрехи са повлияни от мъжките и обратното, което е революция за времето си.

Натрупала опит, между двете световни войни, Пелагия успява да отвори няколко модни бутика в София, като сменя няколко адреса. Първо основният магазин е на улица "Граф Игнатиев", а след това се мести на място, което десетилетия наред остава емблематично в съзнанието на хората - улица "Леге" №6.

Видинска бързо трупа популярност и жени от висшите среди на обществото започват да я ангажират с поръчки. Качествената й работа достига до царското семейство. През 20-те и 30-те години Пелагия шие дрехи лично за съпругата на цар Борис III - Йоанна Савойска. Не пропуска в лукозните модели да вплита традиционната българска шевица. Дизайнерката не прави компромиси и използва само най-висококачествени тъкани - крепдешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Поради това сред нейните клиентки личат имената на оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на конкурса "Мис България" през 1929 година именно с тоалет на Видинска. Звездата на българската музика Лея Иванова прави дебюта си на сцената на "Казиното" (сега сграда на Софийската градска художествена галерия) с направената специално за нея черна карирана поличка с бяла блузка и шалче.

Признанието не закъснява - упоритото и работливо момиче от Пловдив е обявено за българската Коко Шанел.

Друг емблематичен епизод от живота й е, когато през 1928 година в софийското кино "Роял" (в наши дни там се помещава Театър на Българската армия) се провежда модно ревю. Събитието е нещо ново за млада България и интересът е огромен. В събитието се включват цели 20 манекенки, които носят дрехи с история и имена. В първата част на ревюто са представени костюми и носии с наименованията "Македония", "Син Охрид", "Ловеч", "Шоп" и "Болярка", а втората част включва вдъхновени от парижката мода тоалети. Дори и зрителите на ревюто виждат, че Пелагия използва само първокласни тъкани и в детайли изпипва линията на дрехите.

"Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфичка, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка Димка още са актуални за тези, които ги пазят... Леля ми се носеше много изискано - костюмче, рокля. Нищо изхвърлящо се. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта - неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник на баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора", разказва племенницата на Пелагия Видинска.

Възходът в кариерата на дизайнерката е жестоко посечен от настъпването на комунизма у нас. След 9 септември 1944 година Пелагия губи не само модната си къща, но и цялата си собственост. Несгодите не прекършват духа на Видинска и продължава да се изявява в областта, в който е най-добра - шиенето на дрехи. В годините на социализма създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (познат днес под името "Филип Кутев"), а по-късно става главен майстор на шивашкото ателие на Народния театър.

И твори, докато не издъхва на 64-годишна възраст, но тленното й отсъствие от земния свят не заличава спомените за професионалните й успехи.