Веса Паспалеева написва "В джобчето ми дрънкат семки и бонбони"

• Антон Страшимиров я насочва към детската поезия - надз.
• Лично Ран Босилек редактира най-известната й творба "Доволен" 

"От днес имам вече нови панталони.

В джобчето ми дрънкат семки и бонбони.

Ще запратя всички рокли на тавана,

да не би да хрумне някога на мама

пак да ме направи галено момиче -

че де ще се дяна, кат ме види чичо?

Черньо и Писана гледат от кьошето -

колко е порасло тая нощ момчето!

Пуякът на двора веч не ме закача.

Ах тез панталони колко много значат..."

Едва ли има българин, който да не познава тези детски стихчета и да не си ги е припявал, но не всеки знае, че стихотворението се казва "Доволен", а още по-малко вероятно са тези, които си спомнят името на авторката - Веса Паспалеева.

Талантливата и ерудирана дама се ражда с имената Веселина Владимирова Караманова, но по творческия си път на детска поетеса, писателка и драматург си избира този псевдоним.

Баща на Веса е бележитият българин Владимир Караманов, който е учител, историк, юрист, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион. Човек, който завършва правния факултет на Лозанския университет в Швейцария и участва в Балканската и Междусъюзническата война, като е сред организаторите на отбраната на Кукуш и впоследствие на изтеглянето на останалите живи и ранените кукушани към свободната българска територия. Нейна майка е Пенка Караманова, която е председателка на женското дружество "Майчина любов" в Кюстендил през периода 1906-1931 г.

С такива изявените родители не е изненада, че Веселина се насочва към писането в рими. Още от малка Веса твори стихове и проза. Когато е на 9 години, съчинява първото си стихотворение, което се състояло от четири стиха и е една малка детска сатира, в която се осмива някаква кюстендилска дама. През 1919 г. завършва Девическата гимназия в Кюстендил и някъде по това време започва да създава стихотворения и драми за възрастни.

Дебютната й творба за възрастни носи заглавието "Вечерна тъга" и е отпечатана в самоковското списание "Факел" през 1919 г. Любопитен момент е, че Веселина се подписва с псевдонима Авелина.

Важен момент в живота на младата дама е запознанството й с известния ни писател Антон Страшимиров. Когато започва да чете творбите й, творецът стига до заключение, че Веса трябва да пише само детска поезия, тъй като там е нейната сила. Казва й да не си губи времето с драми и романи, както и лутането между различни жанрове, и писателката се вслушва в думите му.

Така достигаме до първото й отпечатано детско стихотворение "Доволен". Най-известната й творба излиза в списание "Детска радост" през 1924 г., като е редактирано от самия Ран Босилек. Няколко години по-късно е отпечатана и първата й самостоятелна книга "Великденче" (1929 г.) с впечатляващите рисунки на Георги Атанасов.

Още с първата си книга Веса Паспалеева бележи темите от детския живот, които ще налага и в по-нататъшното си творчество: детската игра, желанието на детето да порасне и отношенията между децата в едно семейство. Застъпва също така мъдростта на бабата и спонтанността и креативността на детето.

Първата рецензия на стихосбирката написва писателят Стилиян Чилингиров във "Вестник на жената", като изтъква, че е горд, че броят на жените творци в българската детска литература се увеличава с още една надеждна сила и че още малко сили трябват на Веса Паспалеева, за да се нареди с познатите вече поети за деца, каквито са Дора Габе, Калина-Малина и Вяра Бояджиева.

След като завършва гимназия, младата писателка записва славянска филология в Софийския университет, но не успява да завърши поради тежкото материално положение на семейството си. По този повод в автобиографията си в частта за семейното си положение и имотното състояние баща й Владимир Караманов пише, че тя е с незавършено пълно университетско образование, защото преждевременно встъпила в граждански брак, но това не й пречи да стане една от най-добрите детски писатели.

През 1921 г. поетесата се заселва в Самоков, където се омъжва за писателя Леонид Паспалеев - офицер от руски произход, който по това време е началник-охрана на двореца "Чамкория". В Самоков се ражда и първата им дъщеря Тамара, като щастливото събитие се случва през 1922 г.

Свързвайки живота си с Леонид, на Веса се налага да живее на различни места в страната. През 1923 г. се премества в Петрич, където Леонид е комендант, а тя - учителка по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия. След това й се налага да се мести в други градове - Радомир (1925-1926 г.), София (1926-1930 г.), където съпругът й е в Шести пехотен полк. През 1926 г. се ражда и втората им дъщеря Людмила.

Отново се налага на семейството да се мести - в Свищов (1933-1934 г.), в София (1935-1936 г.), в Шумен (1936-1939 г.), където Леонид е в Пети артилерийски полк, а след това и в Сливен (1939-1941 г.). Тя се връща в София през 1941 г. и остава там до последния си ден.

Първото й нотирано стихотворение е "Весело овчарче", като музиката му написва Стоян Цеков Даскалов през 1935 г. като млад учител.

След 9 септември 1944 г. публикува в "Дружинка", "Пламъче", "Септемврийче" и неговото литературно приложение "Родни простори", "Другарче", "Литературен фронт" и други.

Наградена е с ордена "Кирил и Методий" I степен и получава писателска пенсия. В края на живота си Веса написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. И издъхва на 22 февруари 1980 година, само десетина дни преди да отпразнува 80-годишния си юбилей.