Андрей Стоянов е първият български пианист

Негов правуйчо е Добри Войников, основоположник на театъра у нас

С брат му Веселин променят и вдигат нивото на музикалната педагогика у нас 

Андрей Стоянов е сред основоположниците на българското клавирно изкуство. Забележителните му успехи сякаш са част от ДНК-то му, тъй като неговият правуйчо Добри Войников е създател на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси.

Стоянов не просто създава забележителни творби и работи с прочути музиканти в неговата област, но развива и отлична преподавателска дейност, като през 1942 г. достига до званието на академик в БАН.

Андрей е роден и израства в семейството на творци. Неговият баща Анастас Стоянов е композитор, който отпечатва сборника в две части "20 училищни песни". Издава множество вокални и инструментални произведения, автор е на първите нотни записи на български народни песни с неравноделни размери и композира пиеси за пиано. Брат на Андрей е композиторът Веселин Стоянов, който със своята педагогическа дейност издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Дори и сред такива бележити имена Андрей Стоянов успява да изпъкне и да извърви бележит творчески път.

Получава първите уроци по пиано от баща си на 6-годишна възраст, а след това завършва Роберт колеж в Цариград, където учи пиано при австрийския педагог Сикач. От 1910 до 1914 година учи в Музикалната академия във Виена пиано при Карл Прохазка и теоретични дисциплини при Херман Греденер и Евзебиус Мандичевски. Завършва с отличие и почетен диплом, а името му е вписано в "Златната книга" на академията. След завръщането си в България през периода 1914-1922 година е преподавател в Държавното музикално училище, което днес познаваме като Национално музикално училище "Любомир Пипков". Впоследствие е професор в Държавната музикална академия в продължение на цели 36 години (1922-1958 г.). От 1950 г. завежда катедрата по пиано, като допреди три години по-рано е концертиращ пианист. От 1953 г. ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика (днес сектор "Музика" в Институт за изкуствознание) към БАН.

Като автор на пиеси за пиано, книги и учебни пособия в областта на музиката Стоянов е сред основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика". Това се случва през 1933 година. Също така пише пиеси за пиано, няколко камерни произведения, солови и хорови песни и други. Автор е на редица книги и други научни трудове предимно в областта на музикалната педагогика и естетика, учебни пособия и над 300 статии.

Сред творчеството му можем да открием трио за пиано, цигулка и виолончело, 5 лирични пиеси, 3 български рапсодии, 2 сонати, 6 концертни сонатини, 8 пиеси за деца, 40 народни песни и танци, 8 прелюдии, 3 танцови пиеси, 40 песни върху стихове на Иван Вазов, П. Славейков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Кирил Христов, Николай Лилиев, Никола Вапцаров, Дора Габе и други.

Участвал е многократно като член на жури в международни конкурси за пиано. По неговите стъпки тръгва и по-малкия му брат проф. Веселин Стоянов, композитор. С него те се насочват към музиката, която става тяхна съдба. Често гостува в родния Шумен, на който е посветил много от своите композиции.

На името на Андрей Стоянов е създадено читалище в София. Културната институция отваря врати през 2003 година с цел съхраняване националните традиции и откликване на културните и образователните нужди на обществото. В съвременния си вид читалището запазва дейността на създадената през 1952 г. първа музикална школа в България, основана от Райна Томалевска, София Пройнова и Иван Кайтазов. Школата е генерирала музикални кадри, заемащи позиции в национални институции като Национална музикална академия, Национално музикално училище, оркестри, медии и поп културата. През 2010 г. читалището основава Международен конкурс за пианисти любители "Андрей Стоянов" и го провежда на всеки две години.

Жизненият път на Стоянов, останал в историята с многостранната си музикално-педагогическа дейност, завършва на 29 септември 1969 година. Тогава издъхва в родния си град Шумен на 79-годишна възраст, след като претърпява нещастен случай.

"Дейността и заслугите на Андрей Стоянов като пианист, композитор, педагог, есеист и теоретик по различни въпроси на клавирното изкуство са основополагащи за изграждането на българската клавирна школа. Когато погледна назад към създаването на новата българска музикална култура, често ме изумява енергията, талантът и стоицизмът на музикантите ни отпреди столетие. Само за няколко десетилетия те усвояват най-доброто от западноевропейския музикален опит, прилагат го практически и го надграждат в определен контекст. Така създават нова за тогавашната българска среда композиторска и изпълнителска практика, съзвучна с други европейски традиции и оформяща свой индивидуален образ. За нейното създаване и пренастройване огромна роля има Андрей Стоянов.

Той е сред тези личности, които имат съществено значение за развитието и утвърждаването на нашата професионална клавирна школа в България и по света. Възпитан в най-добрите традиции на европейската музика, извървял пътя от престижния Роберт колеж в Цариград до Виена, той обучава и създава плеяда от забележителни музиканти от няколко поколения. Сред тях са знаковите фигури на Петко Стайнов, Димитър Ненов, Панка Пелешек, Тамара Янкова, Юри Буков, Богомил Стършенов", пише музикологът и културолог д-р Иванка Влаева.