Петър Райчев е първият световноизвестен оперен певец

Петър Райчев е определян от мнозина като първия световноизвестен български оперен певец.

Започва професионалния си път като художник, преминава и през режисьорството, но истинската слава натрупва на оперната сцена.

Петър израства в семейство с таланти, което е силна основа за бъдещите му успехи. Роден е на 9 март 1887 година във Варна. Баща му Райчо Г. Райчев е от Малко Търново, завършил гимназия в Одрин. След установяването му във Варна Райчо Райчев купува много земя и става заможен и уважаван човек сред местните. Майка му Русина Райчева изпълнява народни песни, а вуйчо му Иван се слави из Варненска околия като най-добрия гайдар и певец на народни песни.

Като малък Петър участва в църковния хор на Добри Христов, а докато е ученик във Варненската мъжка гимназия, пее в училищния хор.

През 1906 г. Петър Райчев заминава за София и макар да мечтае да стане певец, поради липса на консерватория се записва да следва живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена академия). В класа е на Иван Мърквичка, като паралелно с това посещава и лекции по литература в Държавния университет. След затварянето на Университета заради освиркването на цар Фердинанд от студентите при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. Райчев напуска София и се установява като учител във Варненско.

На следващата година с помощта на сестра си Мария се завръща в София и продължава да учи. Художник е в списание "Порой" на Христо Цанков-Дерижан. Поддържа приятелски отношения с Димчо Дебелянов, Елин Пелин и Александър Балабанов. Заедно със състудента си Чудомир сътрудничат на вестник "Барабан" с рисунки и карикатури, които подписва с псевдонима Пиер. Сътрудничи и във вестник "Българан" като художник, карикатурист и поет. В него се подписва със собственото си име.

Като певец Райчев се изявява за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в "Славянска беседа". Пее ария от операта "Халка" на Станислав Монюшко. Чувайки красивия му глас, Константин Михайлов-Стоян, който е един от основоположниците на оперното дело в България, настойчиво го съветва да започне да взима частни уроци по пеене при Иван Вулпе, който става негов първи вокален педагог.

За да продължи образованието си, Петър с помощта на сестра си заминава за Москва, където печели пълна стипендия. Завършва след три години, макар курсът да е за пет години, и получава покана за солист в Болшой театър. Младият певец решава, че трябва още да учи, и от театъра му отпускат стипендия, за да продължи образованието си в Италия. Условието е след това да се завърне, за да пее в Москва. В Неапол той е ученик на легендарния Фернандо де Лучия, който препоръчва българския талант в местния театър "Сан Карло", където нашенецът дебютира успешно в оперите "Бохеми" и "Риголето". Малко по-късно Петър Райчев замества заболелия тенор Алесандро Бончи в няколко спектакъла на италианска оперна трупа в Лондон на сцената на "Ковънт Гардън", където поради огромния си успех вместо 6 дни той остава 6 седмици. Така стартира неговата впечатляваща световна певческа кариера.

Дарбите му на художник, литератор и певец се олицетворяват прекрасно в ролята на поета Родолфо от операта "Бохеми". А за ролята му на художника Каварадоси в "Тоска" германският критик Адолф Вайсман пише, че нито един артист в тази роля не държи палитрата като истински художник. Единственото изключение прави Райчев.

Дебютира с ролята на Едгардо в "Лучия ди Ламермур" от Гаетано Доницети на 13 юни 1909 г. на сцената на Българската оперна дружба в София. През 1914 г. Райчев се завръща на сцената на Болшой театър, изпълнявайки ролята на Ромео от операта на Гуно "Ромео и Жулиета" вместо заболелия тенор Леонид Собинов. През сезон 1914-1915 г. се изявява на сцената на театъра "Музикална драма" в Петроград (днес Санкт Петербург). След включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили Райчев е принуден да напусне Петроград, тъй като всички български поданици са обявени за граждански пленници.

Райчев гостува на сцените в Белград, Загреб и Любляна. Пътува из Чехословакия, Малта, Италия, Германия, Австрия, Великобритания, Полша, Румъния. Става първият български оперен артист с международна слава. След като се установява в Милано, получава и изпълнява роли в оперните театри в Болоня, Венеция, Верона, Триест, Палермо, Милано и Генуа. Същевременно гостува и на оперните сцени в Ла Валета, Кайро и Александрия. През 1923 г. е гост във Виена, където участва в девет спектакъла.

През 1926 г. се установява в Берлин. Под диригентството на Бруно Валтер участва в изнасянето на Вердиевия Реквием. Предприема турнета в Полша - Варшава, Познан и Катовице, както и в Рига и Талин. Следват концерти в Стокхолм, Хелзинки и Копенхаген. Отново се завръща в Берлин и прави обиколка из Германия.

Разрешено му е да изнесе концерт в Добрич, намиращ се по това време в границите на Румъния. Изпълнява множество български песни, а българското население превръща концерта в патриотична манифестация на несломимия добруджански дух.

През 1936 г. окончателно се завръща в България и постъпва в Софийската опера като солист. Наред с участията си в оперни спектакли Петър Райчев е и режисьор на редица оперни постановки.

През 1947 г. основава Варненската опера и се превръща в първия й художествен ръководител и режисьор на всичките постановки от първия сезон. Първото представление "Продадена невеста" от Бедржих Сметана е изнесено на 7 септември 1947 г., а диригент е синът му Руслан Райчев. На сцената следват "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини, "Палячи" от Руджеро Леонкавало, "Селска чест" от Пиетро Маскани и "Травиата" от Джузепе Верди.

През 1949 г. оперният гений подпомага създаването на операта в Русе, а на 15 ноември 1953 г. с представлението "Продадена невеста" от Бедржих Сметана, чийто режисьор-постановчик е Петър Райчев, е открита операта в Пловдив.

На 5 май 1919 г. от първата му съпруга Фаина Куманова се ражда синът му Руслан Райчев, който става диригент и се занимава с оперно дело по примера на баща си. На 11 май 1944 г. от втората му съпруга Вера Карагеоргиева се ражда синът му Камен Райчев, който гради кариера на художник, отново по стъпките на своя татко.

Петър Райчев изпълнява 40 роли в 582 участия само на сцената на Софийската опера, което му отрежда вечна слава в операта.