Михаил Попов е първият ни оперен бас

Избира кариера в България пред Италия 

С Панчо Владигеров изнасят голям брой концерти у нас и в чужбина 

"Баща ми беше учител, любител музикант. Имаше много хубав глас - бас. Пееше в хорове и сам дирижираше хор. Учеше ме от съвсем малък да свиря на цигулка. Под неговото ръководство още шестгодишен излязох на сцената. Със сестра ми Мара пяхме един дует, но в един момент тя се смути, обърка се и започна да пее моя, втория глас. Аз спрях. Казах й да пее своя глас. Ефектът беше голям! Публиката избухна в смях. Тогава баща ми излезе на сцената, успокои ни, даде ни тон. Така че още в тази детска възраст се оказа, че съм проявил музикалност и самостоятелност в изпълнението..."

Разказът от детството е на оперния певец Михаил Попов, който не е известен като Борис Христов и Николай Гяуров, но успехът му е не по-малко впечатляващ. Попов достига до върха на оперната музика, превръща се в първия в редицата от големи български баси и почти целият му творчески път преминава в България, избирайки родината пред кариера в Италия или други западноевропейски държави.

Михаил е роден на 21 септември 1899 г. в Плевен, завършва гимназия в родния си град, а впоследствие се дипломира по право в Софийския университет. Но работата на юрист не пленява сърцето на младежа. Още повече че в София живее в бедност и е принуден да пее в хорове, за да припечелва някой лев за храна. Така постепенно при него се ражда идеята да започне вокалното си обучение в Софийската консерватория. Негов преподавател е Иван Вульпе, един от основателите на Българската оперна дружба в София, днес Национална опера и балет.

"По-късно усъвършенства белкантото си в Неаполитанската консерватория (бел. ред. - през 1923 година спечелва конкурс на просветното министерство за млади певци и е изпратен със стипендия в Неаполската консерватория). Михаил Попов дебютира на сцената на Софийската опера през 1927 г. в ролята на Мефистофел от "Фауст" на френския композитор Шарл Гуно. За времето на своята сценична кариера Михаил Попов се превъплъщава в десетки образи по подиумите на Европа и България, сред които Кецал от операта "Продадена невеста" на Сметана, Сусанин от операта "Иван Сусанин" на Глинка, Кончак от операта "Княз Игор" на Бородин и крал Филип от операта "Дон Карлос" на Джузепе Верди", раказват за съгражданина си от Регионален исторически музей - Плевен.

В началото на кариерата си Попов е поддържащ бас на известни италиански тенори по време на техни концертни изпълнения. Но избира да напусне Италия и да се завърне в родината си. От 1927 г. е член на трупата на Софийската национална опера, където остава за следващите 40 години. И дава пример, че България е на първо място в сърцето му. Известен е още със забележителните си интерпретации на Борис Годунов от едноименната опера на Модест Мусоргски, на княз Гремин от "Евгений Онегин" на Пьотър Чайковски и на Зарастро от "Вълшебната флейта" на Волфганг Амадеус Моцарт.

Периодът 1949-1955 г. е белязан с оживени гастроли в страната и чужбина - Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария, СССР, Югославия, Германия, Китай, Австрия и Франция.

"Не по-малко важна част от кариерата на този забележителен артист и музикант - с големи заслуги за България - заема и концертната му дейност. Дълги години той работи с Панчо Владигеров, като двамата изнасят голям брой концерти из цялата страна, а Михаил Попов е и първи изпълнител на редица от песните на нашия класик. В репертоара на певеца има много песни от български и чужди автори - от предкласиката до съвременността. В малката песенна форма Михаил Попов постига забележителни успехи благодарение на отличната си школа, усета си към точно оцветяване на музикалната фраза, към стила на автора при една забележителна художествена простота", пишат за твореца ни от Софийската опера и балет.

По време на камерните концерти в България и чужбина Владигеров акомпанира на пиано.

На 65-годишна възраст Попов започва и преподавателска дейност. От 1964 до 1978 година е професор по пеене в Музикалната академия в столицата и подготвя музикалните таланти на България. Сред учениците му е певецът Алексей Милковски - оперен певец – бас, и един от водещите артисти в първите години на Русенската народна опера.

Попов продължава да изнася концерти и след пенсионирането си от оперната трупа, като е символ на дълъг професионален път. С творчеството си професорът оставя името си сред най-големите баси на ХХ век. Удостоен е със званието "Народен артист" (1947), лауреат е на Димитровска награда (1950), носител на орден "Народна република България" първа степен (1959) и орден "Георги Димитров" (1970).

Попов издъхва на 78-годишна възраст, но името му е сред безсмъртните български таланти, които са помогнали за развитието на културата в страната ни.