Никола Танев - ученикът на Моне, когото пратиха в затвора

Прави 55 самостоятелни изложби у нас и в чужбина 

Наричат го "слънчев художник" заради пейзажите му от български градове 

"Никола Танев е бил през целия си живот само художник. Живял е винаги и във всичко като артист. Няма данни да се е интересувал от политиката или да се е вълнувал от политическите борби. Не е принадлежал към никаква политическа организация, към никаква партийна секта. Изкуството му е стигало. На него е отдавал всичките си сили - пламенно, страстно, до самозабрава. Неизвестен е броят на създадените от него творби. Голяма част от тях са пръснати из чуждестранни колекции. У нас адресите им също се губят, a те са били едни от най-добрите - неговите шедьоври. Шедьоври и на българската пейзажна живопис."

Това пише в списание "Култура" проф. Димитър Аврамов, който е един от най-ерудираните български изкуствоведи и художествени критици.

Никола Танев има забележителен живот и получава световно признание в чужбина. Уредил е 55 самостоятелни изложби - 28 у нас и 27 зад граница. Но в България е обявен за "буржоазен художник" и е арестуван, а за творчеството му е направен опит да бъде заличено.

Никола е роден на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на Димитър и Елисавета Таневи. Баща му произхожда от богат свищовски род, занимава се с търговия и притежава фабрика във Влашко. Димитър е един от хората, помогнали за организирането и въоръжаването на Ботевата чета. След Руско-турската война семейството се завръща в Свищов, а по-късно се премества в Княжево край София, където бащата работи като контрольор в спиртната фабрика.

Младият Никола още не е завършил гимназия, когато заминава за Франция с баща си и брат си Методи. Там прекарва няколко години в печатарското училище в Ноази льо Гран (част от предградията на Париж). Между 1908 и 1912 г. Танев учи в Парижката академия за декоративни изкуства. През 1910 г. посещава ателието на Клод Моне в Живерни и става негов ученик. Да, става въпрос за същия велик художник, който е основател и водач на импресионизма.

Нашият творец се завръща в България две години по-късно и организира първата си самостоятелна изложба. Събитието е в Тръпковата галерия (бел. ред. - първата художествено галерия в София, която е създадена от художника и декоратор Тръпко Василев), а успехът е огромен.

Танев пътува много и за около 40 години обикаля много градове в Европа: Париж, Стокхолм, Берлин, Рим, Мюнхен, Венеция, Милано, Виена, Варшава и много други.

През 1921 г. открива първата си изложба в Инсбрук, Австрия, където показва пейзажи. В чужбина излага картини в столиците и някои големи градове в Германия, Чехия, Италия, Сърбия, Полша, Холандия и Швеция. Участва в представителна изложба на българското изобразително изкуство в Прага през 1926 година, като пътува заедно със съпругата си Димитрия Георгиева (Миша). Двамата се женят, когато Танев е на 23-годишна възраст, а любимата му жена работи като учителка. В периода 1933-1936 г. художникът има връзка с Валентина Чемширева, от която има две деца

Емблематична в живота му е 1927 г., когато започва карловският му цикъл с пейзажи, отразяващи пазарите, дворовете, къщите с бели стени и много саксии, кръчмички и воденици - всички озарени от слънцето. Тук се оформя характерният му ярък и цветист колорит. Същата година прави изложба в София, която се отличава коренно от всичко дотогава.

Оттук насетне пейзажите му от български градове се превръщат в цветно-светлинни импресии, които му донасят славата на "слънчев художник". Никола Танев е един от създателите на дружество "Родно изкуство" и участва активно в неговите изложби през 20-те и 30-те години на ХХ век. Макар пейзажите от Карлово да заемат важно място в творчеството му, творецът създава редица натюрморти и голи тела.

След изложбата в Прага следват Бърно и Венеция и през пролетта на 1928 г. семейството е в Рим. Значителна част от картините на изложбите му са откупени и остават в обществени и частни колекции в Европа. Впоследствие Никола и Миша се завръщат в България и си купуват апартамент.

Творчеството му е в разцвета си, но превратът на 9 септември 1944 г. преобръща живота му. Танев е обявен за "буржоазен художник" и е арестуван, като е изпратен в затвора заедно с други бележити творци като Константин Щъркелов, Александър Добринов, Александър Божинов и други художници, писатели, журналисти, музиканти, обявени за народни врагове.

До 15 декември 1944 г. художникът е държан изолиран и после е преместен в Централния софийски затвор. Там е затворен в килия на смъртните. В края на февруари 1945 г. го изпращат в "Къщата на смъртта", а на 15 март 1945 г. е затворен в малка тясна стаичка под стълбището в дома на бившия министър Атанас Буров на ул. "Московска" 41. Мазетата на голямата къща са приспособени за затвор на опасни политически престъпници.

Там творецът пише върху възглавницата си: "Художник Никола Танев, затворен, усамотен под стълбата, дом Буров, "Московска", сега към Министерството на войната. Тук ме доведоха от Дома на слепите на 15 март, 4 часът следобед. (...) Взеха ми багажа и ме хвърлиха в този гроб. Днес е неделя, 18 март. Никакво живо същество. Само храната ми се подава като на куче. Прозорците - заковани с дебела ламарина. Тъмно, без въздух, най-страхотно досега. Каква жестокост. Тъй съм сигурно обречен да умра. Отмъщение лично..."

В крайна сметка е освободен и по-късно е реабилитиран. След това Танев рисува предимно пернишките мини и булевардите на София. Включва се в бригадирското движение като бригадир на линията Перник - Волуяк и Ловеч - Троян. Много скоро след това получава инсулт и се парализира през 1949 г. Последните 14 години от живота си е инвалид, като подвижна остава само лявата му ръка.

През май 1962 г. е открита негова юбилейна изложба в София, а на 23 юли същата година умира. Седем години по-късно посмъртно е удостоен със званието "Народен художник".

Никола Танев е не само сред първите наши импресионисти, но създава стил, който може да се добави към световните шедьоври. Експерти казват, че художникът връща на импресионистичния пейзаж ярката южна светлина, която го зарежда с енергия.

Завещава къщата си,която става музей

Никола Танева завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Института за изобразително изкуство към БАН, като къщата му днес е музей.

Къщата музей в София отваря врати през 70-те години на миналия век. В този апартамент художникът живее от 1931 г. до смъртта си. Запазени са части от така наречената "българска стая", която той създава през 1926 г. за една от изложбите на дружество "Родно изкуство" - вдъхновена от народното творчество и представляваща комплект от изрисувани мебели, керамика, извезан текстил и предмети от бита. За реализацията на този свой проект Никола Танев обикаля България и прави множество рисунки на стенописи, каменни релефи, чешми, дърворезби от епохата на Българското възраждане.