Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/15226340 www.bgdnes.bg

Тодор Мазаров е българският Карузо

  • Получава орден едва в деня на смъртта си 
  • Тенорът пее в "Ла скала" и Римската опера, светът го величае, а комунистическата власт у нас не го иска 

Българският Карузо, който влиза в ролята на Арнолдо от операта "Вилхелм Тел" на Джоакино Росини. Роля, която преди това е изпълнявана единствено от Алфред Нури, за когото специално е написана.

Реклама

Тези думи предизвикват възхита и почитание към един бележит български артист, който във времето е забравен, а заслужава огромна почит и уважение - оперния певец Тодор Мазаров.

"Вкъщи всички го боготворяхме и го бяхме поставили на пиедестал, а и за да съхрани големия му талант, майка ми го бе обгърнала като в кувьоз. Беше едновременно съпруга и импресарио, музикален критик и съветник, доброволно се превърна в буфер между всекидневните грижи и неговото съществуване като артист. Криеше от него дори детските ми пакости и лудории. Може би неслучайно тя си отиде от този свят твърде рано - едва 37-годишна. Такова напрежение е трудно да се понесе", казва музикалният педагог Мария Мазарова-Гинева, която е една от дъщерите на Мазаров. Голямата любов в живата на тенора е Слава Шламбора и искрите между тях пламват, докато са колеги в Музикалната академия. Женят се през 1933 г. и въпреки че Слава (дъщеря на художника график от чешки произход Франц Шламбора) има светъл професионален път пред себе си, се жертва в името на съпруга си, за да му посвети цялото си време.

Пътят на Мазаров е забележителен, но отново историята ни показва, че гениалните българи са оценени повече в чужбина, отколкото у нас. Човекът, който се изявява на едни от най-големите сцени в света - "Ла Скала", Римската опера и Виенската опера, у нас получава обидно отношение. Когато се явява на конкурс в Софийската опера, след като се дипломира в Музикалната академия, получава временен договор за особено длъжност - хорист, който дублира роли, с много ниска заплата. А точно по това време операта има нужда от тенори солисти. Мазаров няма избор и приема договора. За щастие талантът му е оценен по света и гениалността му остава завинаги за човечеството.

През 1937 г. Мазаров печели международен конкурс за оперни певци във Виена. Председател на журито е Бруно Валтер, главен диригент на Виенската опера, който търси певец, способен да бъде неин първи тенор. Впечатлението от Тодор е толкова силно, че го поканват още преди края на конкурса. Дебютът му там е на 26 септември 1937 година в ролята на Радамес от операта "Аида" на Джузепе Верди, а отзивите са наистина прекрасни.

През октомври същата година го канят по спешност да пее Дон Карлос от едноименната опера на Верди, въпреки че няма време да я разучи на немски. Пее я на български и става вторият певец след Фьодор Шаляпин, на когото операта позволява да пее на родния си език. През следващите години изпълнява на немски други значими роли - Дон Хосе в "Кармен", Херцога от "Риголето", Рудолф от "Бохеми" и други. Интересен факт е, че продължава да пее Дон Карлос на български, за да привлича вниманието на публиката и световната критика, непознаващи почти никак изкуството на българските певци. Чудесна реклама за българското изкуство!

Реклама

На следващата година Мазаров тръгва още по-нагоре по стълбицата на успеха.

Получава покана да участва във Флорентинския фестивал и именно там влиза в ролята на Арнолдо от операта "Вилхелм Тел". Впоследствие изпява тази роля рекордните 406 пъти - постижение, което е изключително трудно да бъде надминато.

Представянето му на фестивала в Театро Комунале през 1939 г. също е с огромен успех и веднага е поканен да пее в "Ла Скала" и в Римската опера. Неусетно Мазаров започва да бъде наричан българския Карузо. Сравнението е огромно признание, тъй като Енрико Карузо е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас - мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.

През 1939 г. Тодор Мазаров получава признанието да открие сезона на "Ла Скала" с постановката "Вилхелм Тел" под диригентството на Тулио Серафин. Отзивите са възторжени! На следващата година гостува в Римската опера със същата роля. В този сезон пее и на сцените в Парма (Рудолф от "Бохеми"), Флоренция (Калаф от "Турандот"), Театро Реджо (Манрико от "Трубадур"), отново "Ла Скала" (Канио от "Палячи" и Дон Карлос от операта на Верди). Пролетта на 1940 г. е силно емоционална, защото гостува в Софийската опера, гастролира и из цяла България.

През 1948 г. остава да живее във Виена. Получава покани от великия ни бас Борис Христов за ролите на Самозванеца в "Борис Годунов" и Ленски в "Евгений Онегин" и пее с успех в Испания рамо до рамо с Христов.

След оттеглянето си от сцената става вокален педагог във Виенската консерватория. Тодор Мазаров за последно затваря очи на 13 септември 1975 година във Виена, като оставя след себе си вечния спомен за 50 великолепни роли.

През 1968 г. роденият в Павел баня Мазаров много силно иска да се върне в България и казва: "Аз знам много неща и мога да бъда полезен. Пенсионер съм и не ме интересува материалната страна". Но тогавашната комунистическа власт му отказва. Все пак няколко години по-късно получава възможност за гостувания на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора в постановките "Трубадур", "Тоска", "Бохеми". Последният му концерт е в родината му, която се отказва от него - през 1972 година в зала "България" заедно с хор "Гусла".

У нас го удостояват с орден "Кирил и Методий" едва в деня на смъртта му, но това решение е фатално късно. В същото време в деня на кончината му в негова чест Виенската опера е спуснала на фасадата си траурно знаме.

 

Четете още

Рафаил Попов е бащата на археологията у нас

Рафаил Попов е бащата на археологията у нас

Марко Павлов отваря първата аптека у нас

Марко Павлов отваря първата аптека у нас

Реклама
Реклама
Реклама