Ангел Попов отваря първата макаронена фабрика у нас
- Със съпругата си Мария завещават цялото си богатство
- Фалира два пъти с производство на коприна и хартия, но не се отказва
Италия и вкусната храна на Ботуша вдъхновяват един българин за велики дела. Въпреки че преживява два фалита до 30-годишна възраст, Ангел Попов не се отчайва и става един от най-големите търговци и дарители у нас.
Значим принос в живота му има неговият баща, който му оставя наследство след смъртта си, и Попов опитва по няколко начина да развие успешна търговия. Конкуренция и обир го смачкват и трябва два пъти да започне отначало. Но накрая това се превръща в история с щастлив край.
Ангел се ражда в Търново през 1835 година, когато България все още е под османско владичество. Баща му е свещеник и го записва в училището към църквата "Свети Никола". Редом с духовните дела младежът започва да проявява интерес към търговията и най вече към производството на текстил.
Тежък момент в живота му настъпва, когато баща му почива. Но родителят приживе е помислил за сина си и му завещава цялото си имущество - над 2000 жълтици.
На 20-годишна възраст Ангел прави кратък и неуспешен опит да започне работа като шивач, но бързо се отказва, защото усеща, че това не е неговото призвание.
Животът му се усмихва, след като среща и се влюбва в Мария Смилова, чийто баща Никола е бил част от походите на легендарния италиански революционер Джузепе Гарибалди.
Двамата се женят и скоро намират обща страст - Италия. Вкусната храна и животът на Апенините ги привличат и решават да заживеят във Верона, където остават в продължение на 5 години. По време на живота в чужбина Попов се учи на търговия с коприна, изучава технологията й и създава връзки в Италия.
Впоследствие се завръща в България и с парите от баща си създава фабрика в землището на тогавашното село Килифарево в Търновско. Идеята му за производство на коприна е отлична, но претърпява провал. Производството на коприна е скъпо, а идващите стоки от Азия подбиват търговията му. И преди да навърши 30 години, Ангел Попов преживява първия си фалит.
Търговецът не губи надежда и решава, че успехът рано или късно ще дойде. Очарован от китайското производство на хартия, Попов събира пари и купува нужните машини за производство, наема и технолози. След като натрупва достатъчно средства, през 1865 г. открива фабрика за производство на хартия за писане, амбалаж и мукава, отново в Килифарево.
Поради липса на пазари начинанието претърпява неуспех. Дейността на фабриката е прекратена, част от продукцията е продадена на безценица, а Попов е напълно разорен. Единствената му голяма поръчка, която може да го спаси, рухва по тежък начин. Трябвало да достави хартия за Цариград и работниците му се трудят денонощно, за да изпълнят поръчката. Когато са готови, товарят на керван, който потегля към столицата на Османската империя. По пътя товарът е разграбен и не остава нищо. Ангел Попов фалира за втори път.
И отново не губи дух. След Освобождението търговецът в съдружие с други местни индустриалци създава фабрика за брашна с по-модерни машини в местността Дервента до Търново. Не е изненада, че брашното се прави по италиански модел. След получаване на привилегии от Народното събрание (1892-1894 г.) започва производство на макарони и фиде в старото фабрично помещение. Продукцията на предприятието е висококачествена, намира пазари както по българските земи, така и в Румъния. Започват да пристигат поръчки дори от Близкия изток. Така у нас заработва първата в историята макаронена фабрика.
Натрупали сериозно богатство, съпрузите Мария и Ангел започват мащабна благотворителна дейност.
Първият благороден жест е за женското благотворително дружество "Радост". Даряват му къща с дюкяни в центъра на града, част от движимите си имоти, ценна библиотека и сумата от 14 хил. лв.
Двамата основават училище за шев и кройка, а с тяхно голямо дарение е издигната гимназията по архитектура, строителство и геодезия във Велико Търново, която днес носи името на Ангел Попов (виж карето). За читалище "Надежда" са дадени 10 000 лв. за изплащане на ипотечния му дълг и закупуване на книги за библиотеката. Търновското дружество "Юнак" получава 3000 лв. в полза на учредения фонд за учредяване на гимнастически салон. По-малки суми са дарени на общината за бедните в града, на църквите в селата Килифарево и Плаково.
През 1920 г. семейството завещава всичкото си богатство на община Търново и фондация, която носи името на Ангел Попов.
Строителна гимназия носи неговото име
Търновският индустриалец Ангел Попов завещава на община Велико Търново сграда за основаване на строително училище в града.
Имотът е бил в края на града по онова време. През 1944 г. е разрешено построяването на нова сграда, върху дарената земя от Попов. След построяването на първия корпус на сградата и внасянето на оборудването официално в новата сграда занятията започват през 1951/1952 г. През 1950 г. името на учебното заведение е преименувано на Строителен техникум "Георги Димитров". През 1990 г. общинската комисия одобрява връщането на името Ангел Попов, който е патрон на гимназията.