Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/14032317 www.bgdnes.bg

Елисавета Консулова-Вазова е първата художничка с изложба

Баща й е сподвижник на Васил Левски 

Убеждава Иван Мърквичка жените да рисуват голи тела, а не гипсови отливки 

"Не мога да живея без цветовете... Струва ми се, че ако не рисувам един ден, хармонията на живота ми ще се прекъсне и ще разстрои равновесието на съществуванието ми. Най-много обичам да рисувам деца, тези слънчица на човешкия живот."

Нежните думи принадлежат на Елисавета Консулова-Вазова, която записва името си в историята като първата художничка у нас със самостоятелна изложба и първата българска художничка, рисувала голо тяло.

Реклама

През целия си живот артистката е в обкръжението на едни от най-даровитите българи с огромен принос за развитието на нацията ни. Елисавета е родена през 1881 г. в Пловдив в дома на богатия и добре образован търговец Георги Консулов, който в по-ранен етап от живота си е сподвижник на Васил Левски. Нейна майка е Анна Консулова (Хаджиеньова).

През 1891 г., когато Елисавета е едва 10-годишна, семейството им се мести в София, където бащата е назначен за директор на спиртната фабрика. Първоначално рисувалния занаят прохождащото в изкуството момиче изучава в частната школа на руската емигрантка Естер Стелепян, където усвоява рисуването в натура на голи модели.

Елисавета завършва Рисувателно училище в София, специалност живопис, в класа на Ярослав Вешин. По това време директор на учебното заведение е проф. Иван Мърквичка и се сблъсква със силния характер на младата художничка. Елисавета настоява художничките да рисуват голи тела от натура, като в онези време това право се полагало само на мъжете, докато пред жените "позирали" гипсови отливки. Въпреки очакваните негодувания Мърквичка дава разрешение и историята на половете е променена.

Интересен момент е, че Елисавета се радва на полово равноправие и в семейния си живот. Художничката е в обкръжението на интелектуалци от кръга "Българан" - Андрей Протич (изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист), Александър Божинов (художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията), писателя Елин Пелин и Александър Балабанов (литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и член на Македонския научен институт), което й помага да срещне съпруга си. Това е Борис Вазов, който е най-малкият брат на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Двамата сключват брак през 1905 г. Любовта им трае дълго и през 1955 г. двамата празнуват своята златна сватба. От отношенията им се раждат три дъщери - Елка, Събина (по-известна като Бинка) и Анна.

Професионалният път на Елисавета продължава със специализация в германския град Мюнхен - в Академията на дружеството на жените художнички при проф. Хенрих Книр (1909-1910 г.) в специалност портретна живопис.

Реклама

Като много българки по това време по време на Балканската война е назначена като милосърдна сестра на фронта.

Постепенно биографията й става все по-богата. Консулова-Вазова е един от основателите на дружество "Родно изкуство". Също така членува и в Съюза на българските художници. Там се проявява като портретист и художник на натюрморти с цветя, като нейни картини се намират в много музеи. Владееща езици, се превръща в добра преводачка на литературни произведения. Притежава орден "За гражданска заслуга", издава списание "Дом и свят".

Първата й изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. До този момент нито една друга българка не е съумявала да достигне подобен успех. На върха на славата за нея следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934. През 1956 г. има не само самостоятелна изложба, но и се провежда честването на петдесет и пет години от нейното творчество.

Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите, и много от платната й са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Позират й писателят Стоян Михайловски (1918), съпругът й Борис Вазов, Христо Стамболски (лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград) и композиторът Добри Христов (1919), Патриарха на българската литература Иван Вазов (1920), гореспоменатият Александър Божинов (1925), Кирил Христов, архитектът Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев.

След като й позира за картина, поетът Кирил Христов й посвещава следното стихотворение:

"Аз виждам в твоите пламнали платна

на летен изгрев радостта безкрайна.

Аз чувам по пътеката незнайна

душа ти да крещи за светлина.

Но утрото, на светли багри сито,

по-скъпо ми е - и души, които

живеят с блясък утринен до край".

След себе си Консулова-Вазова оставя много картини и на цветя. Името й е свързано и с първия Куклен театър в София, за който тя собственоръчно изготвя куклите.

В периода 1927-1933 г. Борис Вазов в качеството си на политик и дипломат е изпратен с цялото си семейство като пълномощен министър в чехословашката столица Прага. Наред със заниманията си по рисуване Елисавета подема създаването на първия пансион за български студентки с помощта на проф. Мърквичка. Междувременно е поканена като единствен представител на България в учредителния конгрес на Международния съюз на куклените дейци.

След като се завръща в България, емблема на работата й в посока просвещение на жените е създаването на дружеството "Български дом". Основна цел е културното ограмотяване в семейството, модернизиране на бита и домакинството, за да имат жените повече време за разговори за изкуство, художествени четения, музикални часове, екскурзии с познавателна цел.

Близките й я описват като прецизен и критичен най-вече към себе си човек, който непрекъснато се стреми към усъвършенстване в работата си.

Цялостното й творчество и житейска дейност е причината през 1961 г. да стане носител на с орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен. Издъхва на 83-годишна възраст на 29 август 1965 г. в София.

Реклама
Реклама
Реклама