Петър Петров - изобретателят на дигиталния ръчен часовник

Извървява пътя от военнопленник в Полша до учен в САЩ 

Създава безжичен сърдечен монитор и участва в програмата "Аполо" 

От военнопленник в Полша през смъртна присъда в България до бляскава кариера в САЩ. След 26 сменени професии, 7 говорими езика, 4 завършени специалности, откриването на първия дигитален ръчен часовник и работа по космическата програма "Аполо" един българин оставя забележителна следа в историята на човечеството. Това е Петър Петров, когото мнозина определят като един от най-продуктивните изобретатели на ХХ век.

Едва ли някой дори и в най-смелите си мечти си е представял такъв житейски път, когато на 21 октомври 1919 г. в пловдивското село Брестовица в семейството на свещеника Димитър Петров и съпругата му Василия проплаква малкият Петър. Вероятно под влиянието на баща си синът се записва да учи в духовна семинария, но бързо осъзнава, че това не е неговото призвание. И прави рязък и неочакван завой в живота си. През 1939 г., когато е на 20-годишна възраст, се записва във Френския чуждестранен легион. За негов лош късмет само година по-късно е заловен от германските войски, защитавайки Линията "Мажино" (система френски укрепления по границата между Франция и Германия). Петров е изпратен във военнопленнически лагер в Полша. Там е затворен до март 1941 г., когато е освободен, връща се в България и постъпва в българската армия.

Бойният му път продължава със служба в гвардейската рота, отговаряща и за охраната на Борис III. Но именно тази негова длъжност в един момент се оказва животозастрашаваща. След преврата на 9 септември 1944 г. Петров става прицел на Народния съд и му е издадена смъртна присъда (бел. ред. - отменена след 1989 г.). Това го принуждава да напусне родината и по незнайни пътища се озовава в Германия. Началото на емигрантския му живот е поставено.

В Германия Петър учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. Всъщност това е една от големите му страсти - корабна архитектура, и не се отказва от нея до края на живота си. Следвайки своите интереси в корабоплаването, българинът от Брестовица модернизира лодката катамаран "Джемини II". Този плавателен съд е послужил за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода в езерото Гюнтерсвил в САЩ през 1967 г.

През 1947 г. вече има диплома по корабостроене, машинно и строително инженерство в Дармщатския, както и второ завършено образование в Щутгартския университет с диплома по електрическо инженерство.

Някъде по това време Петров прави първия си опит да напусне Германия. Избира Южна Африка за своя нова родина, но мечтата му остава несбъдната. Заловен е от британския флот и е изпратен обратно в Германия. Но всяко зло за добро, както казват старите хора. Петър среща Хелън Филипс, която става негова съпруга и са заедно в продължение на 52 години. От любовта им се раждат трима синове - Алън, Ралф и Марк.

При втория опит българинът успешно напуска Германия. През 1951 г. се установява в канадския град Торонто. От този момент започва сериозната изобретателка кариера на талантливия нашенец. Участва в проекти за изграждането на американските военновъздушни бази при Гуус Бей на канадския полуостров Лабрадор и при Туле в Гренландия. Пет години по-късно отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно на собственоръчно проектиран 65-футов катамаран се отправя към град Мелбърн в щата Флорида в САЩ.

Именно в Америка Петров постига най-значимите си постижения. И то на космическо ниво. Помага за разработката на първия метеорологичен радар "Нимбус" и първия комуникационен спътник "Телстар". През 1959 г. организира звено от компанията за работа с полупроводници. За да бъде назначен към секретните тогава проекти, преминава през 30 интервюта, тестове и съответни проучвания.

През 1963 г. се премества в град Хънтсвил в щата Алабама. По това време е извикан от Вернер фон Браун (бел. ред. - германски, по-късно американски учен, един от родоначалниците на ракетостроенето.) за участие в проекта на ракета "Сатурн" по програмата "Аполо" на НАСА.

Пет години по-късно българинът основава "Кеър Електрикс", като за основа използва познанията си от технологичните проекти на НАСА. Така се стига до разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Няколко месеца по-късно заедно с екип на "Хамилтън Уоч Къмпани" създават първия цифров ръчен часовник. Дават му името "Пулсар". Изобретението било нещо нечувано и невиждано в онези времена. Затова и логично часовникът се продавал доста скъпо - 2100 долара бройката. Един от първите модели и до ден-днешен се съхранява в Смитсонов институт, който представяла комплекс от музеи във Вашингтон.

Успехите не спират творческия полет на Петър и ученият продължава да създава, но вече с помощта на един от синовете си.

През 1975 г. двамата основават "Ей Ди Ес Инвайърънментъл Сървисиз" - компания, произвеждаща компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. До тогава подобни замервания отнемали дни и мобилизацията на много хора, но с новата технология процесът бил значително улеснен. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.

Петров я продава през 1989 г. на шведски инвеститор, а получената сума от продажбата - 3 милиона долара, инвестира в нова компания - "Тайм Домейн Корпорейшън". Новата му дейност е производство на чипове за свръхшироколентови сигнали с крайно ниски мощности на спектрална плътност.

Оттегля се от компанията през 1995 г. и остава само консултант до 2002 г. Световноизвестният българин умира година по-късно на 83. Носител е на многобройни награди, получил е широко признание по света, а морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е именуван в чест на Петър Петров.

Изобретенията 

Сред изобретенията на Петър Петров са:

- първият дигитален ръчен часовник;

- първата компютризирана система за измерване на замърсявания;

- телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити;

- първият в света безжичен сърдечен монитор;

- множество други апарати и авторски методи.