Мито Орозов - изобретателят, впечатлил Хенри Форд

Врачанинът произвежда първите модерни коли у нас 

Пръв въвежда 9-часовата работна седмица, загива при пожар във фабриката 

"Най-отрадно впечатление ми направи фабриката на Орозова или по-вярно самата личност на Орозова. Орозов? Was ist das?, ще попита гордият столичанин... Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г. Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици! Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която той и десетина работници изработват най-елегантни кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце. Днес цяло Врачанско е наводнено с кола и кабриолети от неговата фабрика".

Това пише в своя пътепис "София – Мездра - Враца" великият Алеко Константинов, който приживе се среща лично с Мито Орозов - основоположник на модерното коларство у нас и човекът, който впечатлява със занаята си американския инженер и предприемач Хенри Форд.

След Освобождението във Враца е изградена първата фабрика за файтони. Предприятието е дело на прочутия врачанин Мито Орозов, чиито превозни средства били най-модерните не само за България, но се продавали по целия Балкански полуостров.

Мито Орозов е роден във Враца през 1859 г. в семейство на възрастни родители - майка вдовица и баща също вдовец, който по професия е бил кожухар.

Будният младеж рано загубва баща си едва 17-годишен и е принуден да прекъсне образованието си, за да издържа майка си и сестра си. Младият Мито започва работа като чирак при местните майстори железари.

Две години по-късно талантливият врачанин поема сам занаята на майстора, като започва да изработва сувенири за руските войници и офицери. Орозов е включен като буден младеж в групата на подготвяните тогава в Русия бъдещи администратори на България. Но това не се осъществява поради несъгласие на майка му и Мито окончателно определя своето бъдеще като занаятчия железар.

През 1883 г. самоукият врачанин сбъдва голямата си мечта - открива собствена коларница. Привлича майстори, дърводелци и бояджии от чужбина, като им плаща пет пъти повече над средната заплата заради професионализма им. Сам разработва много от файтоните.

Първоначално Орозов е съдружник със занаятчията дърводелец Исая Тошов. Но докато Мито работи наравно с работниците, Тошов показва, че е бохем по душа, обича лова и веселите компании и започва често да отсъства от работа. Недоволството кара Орозов след 4-годишна съвместна дейност да развали съдружието, като изкупува целия инвентар на работилницата и продължава сам през 1887 г.

Фабриката му представлява интерес по отношение на организацията на труда и начина на производство - правилника за вътрешния ред, правилника за приемане на ученици (чираци) и каталога-проспект на предлаганите модели. Ограниченият брой работници произвежда с особена прецизност луксозни файтони, двуколки, брички, кабриолети, катафалки и санитарни коли. За изработката им се използват само висококачествени материали, по-голяма част от които са внос от чужбина. Мито Орозов сам разработва, внедрява или усъвършенства редица компоненти и детайли и рационализира производствения процес. Около 50 модела предлагал каталогът от возила, които се доставяли в цялата страна, а и в чужбина в онези години.

Предприемачът назначава като главен майстор-дърводелец сърбина Йован, запознат с производството на тъй наречените тогава "модерни коли" - брички, кабриолети и файтони. Плаща му впечатляващата за времето си надница от 5 златни лева (при максимална 1 до 1,50 лева за майстор). Допълнително ангажира и друг специалист (бояджия и тапицер) - унгареца Едуард. Използвайки техния опит, умения и знания, Орозов внедрява в производството си за няколко години цяла серия от такива коли, които бързо се пласират и разширяват кръга на клиентелата му. И когато през 1892 г. в Пловдив се организира първото българско промишлено изложение, Мито взема дейно участие както в организацията му, така и като изложител, като за моделите си получава златен и сребърен медал и грамота.

Следващите месеци са много динамични за Орозов. Той решава, че трябва да построи и фабрика, тъй като търговията му значително се разраства. За целта купува общинско място на края на града и през 1893 г. построява една внушителна за времето си сграда, в която се нанася през следващата година.

През 1888 г. вдига сватба с чорбаджийската дъщеря Параскева, което бележи още един значим етап от живота му.

Орозов и автомобилите му участват на панаирите в Плевен (1895), Русе (1897) и Лондон (1907) и печелят златни медали. Именно на последното събитие се случва срещата му с Хенри Форд. Концепцията на американеца за модерно строене на автомобил е революционна не само за индустриалните продукти, но и чувствително повлиява на модерната култура. Форд е силно впечатлен от техническите решения на българина и от високото качество на автомобилите.

След срещата им двамата започват да си разменят писма. Форд мечтал във Враца да започне индустриално производство на автомобили или на части за тях. Американецът Форд поискал от българина да произвежда купета за прочутия модел автомобили "Форд Т".

Орозов бил поласкан от предложението, но като истински търговец преценил, че загубите ще са повече от печалбите. Врачанинът осъзнал, че няма да успее да се справи с толкова мащабно производство. Тревожел се и, че трябва да разчита на финансова подкрепа от банките, както и че няма достатъчно квалифициран персонал. И накрая отказал предложението на Хенри Форд.

През 1907 г. Орозов променя света на работниците. Занаятчията решава да въведе 9-часовия работен ден, мотивирайки се, че умореният работник е по-малко полезен за бизнеса. Поръчките са много и се извършват по каталог, като гордост за него били прецизността и спазването на сроковете за изработка. В онези времена се е работило средно по 10-12 часа. Същата година е избран за депутат във Великото народно събрание.

Особено внимание Мито обръщал на боядисването на колата. То осигурявало както трайност на дървените части, изложени на всички атмосферни влияния, така и изящество на продукта. За това се използвали само първокачествени бои и лакове, като се нанасяли общо четири-пет пласта.

Търговецът имал и нюх към рекламирането на колите си. Изработвал каталози и ценоразписи, като всеки нов модел е заснеман, а 20-25 снимки образували табло, което в умален вид заедно с ценоразписа се изпращало на клиентите. По-късно били печатани и специални каталози с подробно описание на всеки модел и с повече общи характеристики.

С настъпването на балканските войни в периода 1912-1913 г. и последвалата Първа световна война започва упадъкът в търговията на Орозов. Мобилизирането на работния персонал, ограничението на вноса на много суровини и намаляването на клиентелата спират почти изцяло дейността.

Краят на изключителния търговец е повече от драматичен. През 1923 г. експлозии и пожар унищожават голяма част от Враца, разрушават и цялата фабрика на Мито Орозов, като погребват под развалините и самия него. Издъхва на 64-годишна възраст, а с него си отива мечтата и България да е на световната сцена на производството на автомобили.