Георги Тодоров е първият професор по тромбон

44 години е преподавател в Музикалната академия 

Учи се от вечния и незабравим Дико Илиев 

Георги Тодоров е първият професор у нас по тромбон.

Забележителен човек и професионалист, музикантът преподава на студенти в продължение на близо половин век и създава школа, която полага основите на изкуството в ноти в страната ни.

Момчилов е единственият тромбонист, който е заемал два мандата (2008-2016 г.) престижния пост на ректор на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в столицата. За делото му разбираме от публикация на проф. д-р Димитър Момчилов, която е предоставена на академията.

Георги Тодоров е роден на 22 август 1917 г. в оряховското село Хайредин. Още като малко момче той бил силно привлечен от духовите инструменти и с трепет очаквал празниците, за да се появят оркестри по улици и площада. И затова не е изненадващо, че решава да учи музика, която като ореол ще стои над него през целия му стойностен живот.

Георги е само на 12 години, когато тръгва и пеша стига до Оряхово. Първата му голяма крачка е направена - започва обучението си във военния гарнизонен оркестър с капелмайстор, самородния талант Дико Илиев. Две години изучава валдхорна, после тромпет, баритон и избира цугтромбона като най-близък до сърцето му инструмент. Неговите работоспособност и силно желание за развитие били пословични. Свири при всяка възможност и се състезава с тромпетистите от гарнизонния оркестър, развивайки техниката си, пише за него проф. Момчилов.

През 1938 г. Георги Тодоров постъпва в най-добрия по онова време духов оркестър в България - към жандармерията в София. Строгият военен порядък и най-вече ограниченият репертоар на оркестъра го преориентират към Софийската народна опера, където става първи тромбонист. Същата година изсвирва Концертино за тромбон от Фердинанд Давид по Радио София. Моментът е забележителен, защото това е първото тромбоново изпълнение на живо в нашия радиоефир.

Успоредно с активната си концертна дейност Георги Тодоров завършва и висшето си музикално образование в София при Христо Обрешков, специализирал цугтромбон в Одеса. През 1953 г., след успешно издържан конкурс, е назначен за доцент по цугтромбон и туба в държавната консерватория. Георги Тодоров посвещава всичките си сили и талант на педагогическа дейност, разказва още от спомените си проф. Момчилов.

През 1963 година Георги Тодоров Илиев ще стане първият професор по цугтромбон и туба в България и ще се превърне в основоположник и създател на българската тромбонова школа, която е развил и утвърдил по време на 44-годишната си дейност като педагог в Държавната музикална академия, впоследствие Българската държавна консерватория, а днес Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".

Безспорно сред най-големите постижения на музиканта са, че пише първите български учебници за тромбон. Това са "Начална школа по цугтромбон" в три издания, "Школа по туба", "Школа по баритон", "Школа по басфлигорна", "Школа по баритон и цугтромбон" (комбинирана), "Технически етюди", "Мелодични етюди", "Етюди в неравноделни размери", "Виртуозни етюди", както и други над 20 пособия, които го превръщат в основоположник на българската нотна литература за цугтромбон, баритон и туба. Неговите школи и етюди се ползват с голям успех и авторитет в много европейски страни, което е отлично признание за талантите, които се раждат и творят в България.

Първата българска "Начална школа за тромбон", издадена през 1955 г, е негова в съавторство с проф. Петър Кърпаров. Емблематичното Рондо Скерцандо е написано от Александър Танев в сътрудничество с проф. Тодоров и е посветено на него. Под редакцията на професора излиза първата българска соната за тромбон и пиано на Димитър Сагаев.

Музикални експерти посочват, че особено ценен е научният му труд "Трениране на дишането при свирене на духови инструменти" в съавторство с д-р Н. Манчева и Г. Маркова.

Разглеждайки цялостно въпроса за изпълнителското дишане и неговото усъвършенстване, на базата на научния подход и чрез откриване на специфична система от физически упражнения, проф. Георги Тодоров постига значителни резултати в тази област. Той определя "комбинираното дишане" като най-ефективно при свирене на духови инструменти. Въвежда "плюс" и "минус" спомагателни позиции, чрез които се постига съществено подобрение в качеството на интонирането и техниката. Нови моменти той внася и при изпълнението на трилери и вибрато.

Тясна се оказва България за професора и той започва мисии в Европа. През 1956 г. Георги Тодоров отива на едногодишна специализация в Прага при проф. Ярослав Ушак. По това време чешката школа по медни духови инструменти е една от водещите в Европа. Четири години по-късно е командирован за две години от българското правителство в албанската столица Тирана, за да окаже методическа помощ при създаването на местната музикална академия. Мисията изпълняват заедно с проф. Атанас Гърдев.

Десетки са успешните му студенти у нас, които стават част от симфоничните, оперните и духовите оркестри в страната, а някои се издигат до педагози. Тодоров подкрепя и оказва методическа помощ на много младежки духови оркестри в София, Благоевград, Хасково и други градове, той е от първите преподаватели при създаването на Средното сержантско военно музикално училище "М-ро Г. Атанасов" (ССВМУ). Журирал е редица конкурси за изпълнители на медни духови инструменти в България, а през 1973 г. и международния конкурс "Пражка пролет".

Жизненият му път приключва на 30 юли 1997 г., а експерти го определят като един от най-великите музиканти и педагози в българската история.

"Ти си ми третият син"

"Георги Тодоров ми казваше: "Ти си ми третият син!". Имаше ми пълно доверие."

Това казва специално за "Истории за брас" на сдружение "Брас перспективи" проф. Димитър Момчилов.

"Знам, че той беше казал за мен на режисьора проф. Иван Ничев, който беше председател на Научния съвет при хабилитирането ми за професор: "Момчилов е по-добър преподавател от мен". А когато професорът ти каже това за теб, това значи наистина много. Така той те защитава, застава зад гърба ти в най-трудния момент. Както казах, тогава разглеждаха професурата ми. След одобрението й проф. Тодоров ми каза: "Като казаха всички "Да" за професурата ти, ми идваше да скоча от 13-ия етаж от радост!" Подкомисията на Висшата атестационна комисия беше на 13-ия етаж. Ето такъв човек беше той...", спомня си още Момчилов.