Райна Касабова - първата жена в боен полет
Васил Левски е кръстник на майка й
Българката хвърля позиви над Одрин сред дъжд от куршуми
Велико, но малко познато е делото на Райна Касабова. Милосърдната сестра е първата жена в света, участвала в боен полет, а тази година ще се навършат 110 години от храбрата й постъпка, която я оставя завинаги в историята като героиня за страната.
По време на Балканската война (1912 -1913 г.) необходимостта от решаването на националноосвободителния въпрос поставя началото на изграждането и развитието на българската авиация. На 5 октомври 1912 г., когато българската войска превзема връх Шейновец и Свиленград е освободен и отново преминава в пределите на България, стратегическото разположение на града му отрежда ролята на команден център. Още на 11 октомври 1912 г. отделението се установява край Свиленград, където е щабът на 2-ра армия. В него започват да пристигат и други български летци и механици, завършили авиационни школи в чужбина. Позиционират се част от закупените нови самолети, пристигат и чуждестранни поданици, за да участват като доброволци във войната на страната на българите.
В тези трудни времена се появява доблестната милосърдна сестра Райна Касабова. Тя е родена е на 1 юли 1897 г. в Карлово и още от малка й е определена необикновена съдба. Баща й Васил Касабов е участник в Шипченската епопея, кръстник на майка й е самият Васил Левски, а тя е разнасяла комитетски писма като дете в родния си град. Брат й Роман се бие в четата на Яне Сандански за освобождението на Македония. Реално смелата българка още като невръстно дете е възпитана на обич към България и чувството на дълг към нея.
През 1912 година тайно се записва на самарянски курс, като част от мобилизацията на населението в навечерието на Балканската война. Райна е само на 15 години, но сърцето й е храбро.
Войната започва и младата жена става доброволка самарянка в Първа полева подвижна болница край Одрин. В лазарета карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра.
И така до заветната дата 30 октомври 1912 година. Тя лети като пилот наблюдател със самолет "Воазен" над Одрин с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов. Сама изявява желание да участва в мисията и авиаторите дават съгласието си. Този акт я прави първата жена в света, участвала в боен полет.
Подготвял се за излитане подпоручик-летец Стефан Калинов и видял големия интерес на Райна към самолетите. На шега я попитал: "Искаш ли да летиш над Одрин, та да изплашим турците?". Без никакво колебание Касабова се съгласила. Летецът бил в недоумение и колебание. Той знаел с какъв риск е свързано всяко излитане. Самолетите имали слаба конструкция - лек корпус и дървени крила, обшити с лакирано платно. Кабините били открити с неудобни седалки. При силен вятър и голям обстрел се обръщали или падали на земята. Това не разколебало Райна.
Излитат от Мустафа паша (днес Свиленград), като полетът им продължава 43 минути. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Защитникът на турската крепост Шукри паша е паникьосан и пуска слухове из града, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Целта му е да надъха населението с неистини. В тази ситуация ролята на Райна била да информира хората за реалната ситуация. И под дъжда от куршуми тя пуска листовките с информация, които стигат до обикновените хора.
Чрез позивите на турски и френски език одринчани са информирани за реалното положение - че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следваща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация.
"С особен интерес следихме полетите на нашите смели авиатори. Те събуждаха у нас чувство на гордост. Стана така, че и аз се заразих от техния пример", пише Райна до родителите си, след като мисията приключва успешно.
Две седмици преди нейното храбро дело се случва друг бележит момент от българската история. На 16 октомври 1912 година е извършен първият български разузнавателен полет във военни условия. Пилотира поручик Радул Милков с наблюдател поручик Продан Таракчиев. Самолетът е "Албатрос Ф-II". Архивите говорят, че точно този полет кара Райна да мечтае да се окаже сред облаците.
Одрин пада на 26 март 1913 година, а конфликтът приключва на 30 май същата година.
Въпреки бележитото си дело Касабова понася тежки последствия след войната - никога не създава семейство и години наред се бори със здравословни проблеми, причинени от тежките условия в лазарета.
Карловката умира в София на 25 май 1969 г., а шест години по-рано в родния си град Карлово се среща с Валентина Терешкова - първата жена космонавт в историята на човечеството.
През 2009 г. ледник на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на смелата нашенка Райна Касабова.
Действията на младата българска авиация предизвикват небивал интерес в Европа. По фронтовете на Балканската война са изпратени десетки военни кореспонденти и специалисти, дори и авиатори. Внимателно се следят полетите, като се изучава и анализира нашият боен авиационен опит от европейската военна мисъл.
