Емилия Гърбова е първата летец-изтребител

Любимият й мъж също е пилот, женят се с военни книжки

Има 12 300 полета в небето с почти 3500 летателни часа 

Първата и единствена жена пилот инструктор от военната авиация в България, която лети на реактивен самолет! Над 12 300 полета с почти 3500 летателни часа за 30-годишна служба в родната армия!

Зад тези забележителни дела и числа стоят имената на Емилия Гърбова - първата българка, която е летец на изтребител.

"Край градчето ни имаше поляна, на която кацаше самолет. Децата се катерехме по него и надничахме в кабината, а баща ми често ме водеше до близкото летище Поликраище. Все сънувах, че ми подарява самолет." С такива спомени преминава детството й в Полски Тръмбеш, където за пръв път си поема дъх на 1 септември 1932 година.

Най-голямата тъга на малката Емилия е, че няма крила и не може да полети. Затова решава да превърне тази своя детска мечта в реалност. Нито съветите на майка й, че това е "мъжка работа", нито плачът на баба й да не се качва на "дърво без корени", са били в състояние да я разубедят.

Когато е 14-годишна, Гърбова прави първия си скок с парашут, като полита от 800 метра височина. В този момент вече е сигурна - иска да се превърне орлица в небето.

Започва обучение във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и е част от двата випуска за девойки, които завършват през 1950 и 1951 г. Някои от тях летят в гражданската авиация, а други продължават службата си в бойните редици на ВВС. В онези времена не е било никак лесно - мястото на жената в армията е било неприемливо, гледало се е с недоверие на нежния пол в бойните редици. Но предразсъдъците не отказват Емилия и да започва да гради шеметна професионална кариера.

Гърбова става инструктор във ВВС училището, но идват лоши новини. През 1954 г. заради Женевското съвещание за разоръжаване е взето решение всички жени у нас, които не са глава на семейство, да бъдат съкратени.

Емилия и любимият й Тодор, също пилот и който достига до поста заместник-началник на ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, решили да останат заедно и официално. Тодор продължил да лети и заради нея, а Емилия родила и отгледала 2 дъщери и един син. След 9 г. женевските ограничения паднали и Емилия се върнала в авиацията. Качва се на 9 различни типа самолети, полита и на реактивен изтребител - абсолютен прецедент в българската военновъздушна история.

Любимият й пилот лети самостоятелно на безмоторен самолет от 16-годишен, а когато завършват образованието си, решават да сключат брак. Един ден двамата хванали автобуса за Плевен и право в гражданското. Разписали се с военните си книжки. Почерпили колегите и чак тогава се обадили да кажат на родителите си новината.

"Докато учехме, повече се ревнувахме от работата, отколкото дали някой ухажор не прекалява с комплиментите", спомня си преди години Гърбова. Имало дни, в които летели в различни смени, но и такива, през които се срещали в небето.

Като двойка Гърбови са единственото семейство военни летци, но това не означава, че се ползват с лукс и почести. В периода 1954-1968 г. се раждат трите им деца - Зоя, Лили и Веселин. Семейство Гърбови е белязано с лична трагедия - умира голямата им дъщеря поради недостиг на средства за трансплантация на бъбрек. Съпругът на Зоя - Александър, също е пилот, като семейството отдава на авиацията сумарно над 100 години. Съпругът Тодор лети над 40 години, Александър е в небето над три десетилетия, а Емилия посвещава 30 години на военната и спортната авиация.

Емилия и съпругът й са обучили стотици летци, затова неслучайно семейството е наричано "живата история на българската военна авиация". В нейната визитка откриваме, че е била инструктор I клас, командир на звено, щурман на ескадрила и началник на въздушно-стрелкова подготовка на учебно-авиационен полк.

Емилия и Тодор имат 63 години брак, а наследниците им ги даряват с 10 внуци и правнуци.

"Не искам да говорите само за мен! Пишете за военната авиация, пишете за жените в авиацията...", казва приживе Гърбова, която издъхва на 90-годишна възраст на 18 януари 2023 г. Тодор също е покойник.

О.з. подп. Емилия Гърбова е почетен гражданин на Сухиндол, откъдето е родом любимият й Тодор, а името й носи улица във варненското село Звездица.