Димитър Кудоглу е търговецът на тютюн, дарил милиони
Строи болници и училища, храни бедните
Дом на благотворителността и народното здраве в Пловдив е най-мащабната му мисия
Търговецът на тютюн, който остана в историята като един от най-големите български дарители.
Това е Димитър Кудоглу, който извървява дългия път от скромния живот в Беломорска Тракия до богатство в Германия, но никога не забравя откъде е тръгнал. До сетния си дъх щедрият нашенец дарява средства за родното си място и родината си, като по различни оценки дава за благотворителност лични средства, които надхвърлят 40-45 милиона лева.
Кудов (българската му фамилия, към която в онези времена е популярно да се добавя окончанието "оглу") е роден на 21 август 1862 г. в Габрово. Но не във възрожденския ни град, а в селото в Беломорска Тракия, което по онова време е част от Османската империя. Първите пет деца на Петър и Стана Кудоглу умират, но последните две - Димитър и Мария, оцеляват.
Момчето учи в родното си село, после в гръцко училище на остров Хиос и завършва във Френския колеж в Цариград, владеещ цели пет езика - български, френски, немски, гръцки и турски.
Незнайно дали мечтите на Димитър са били такива, но баща му умира рано и младежът е принуден да поеме семейния бизнес с тютюн. От този момент нататък животът му наистина е мечта. Кудоглу заживява в Ксанти, където среща бъдещата си съпруга - Екатерина. Очарователна дама, която е от един от най-известните и богати родове в Беломорието. Вместо да приеме, че е богат и може да не работи, мъжът решава да увеличи семейното състояние, като започне да търси реализация на тютюна извън Османската империя.
Когато е на 41-годишна възраст, Димитър и съпругата му заживяват в германския град Дрезден. Мястото не е случайно - там е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа.
Богатството им започва да расте и фамилията става пример за заможно семейство. Легенди се носят как двамата обзавеждат изключителен аристократичен дом. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с колекция от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на благодетеля с богатата библиотека. От тези помещения се влиза в зимната градина, където е любимото място на семейството през студените месеци. Неговият дом винаги е отворен за гости, не само роднини и приятели, но и всички търговски и бизнес партньори. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където изпълнява задълженията си на почетен консул на България в Дрезден.
Някъде по това време започва великодушната благотворителна дейност на Кудоглу. Първото му начинание е да плаща на младежи обучението в гимназии в Пловдив и Солун, а по-късно да им помага да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните лекарства за габровци, а две години дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.
По време на Първата световна война бизнесът на успешния българин се разраства още повече, тъй като снабдява войниците и гражданите на Германия и Австро-Унгария с тютюн. Това му позволява да увеличи мащаба на даренията си. През следващите години изгражда аптека и амбулатория в родното си село. Но развоят на Междусъюзническата война е причината негови съселяни масово да бягат към България и се установяват. И така най-големите му дарения са насочени точно към този град.
През 1913 и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на дружествата на "Червен кръст" в Пловдив, София и Ксанти, дружество "Самарянка" в Пловдив, различните фондове на царското семейство и на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария.
В града под тепетата изгражда 11 трапезарии, в които бедни да се хранят. В един момент изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева. През 1920 г. внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на писателя Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Церковски.
От 1919 до 1926 г. сумата, използвана от Димитър Кудоглу за благотворителност, достига 2 500 000 лева.
Но най-значимата и мащабна мисия на Димитър предстои. Той няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Италия. Няколко месеца след това Кудоглу решава да създаде най-големия си проект - Дом за благотворителност и народно здраве.
Благодетелят закупува за 5 милиона лева сградата на хотел "Цар Симеон", финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив, с приходите от които да се издържа домът, който е открит на 8 октомври 1927 г. в центъра на града.
По изричното настояване на Кудоглу неговото откриване и освещаване е трябвало да бъде съвсем скромно. Пловдивчани обаче му придали такава тържественост, каквато рядко се е случвала в града. Според завещанието на дарителя обслужването на бедни граждани трябва да е безплатно, но заможните са заплащали услугата. Издръжката на дома, заплатите на персонала, консумативи и др. са осигурени за вечни времена.
След Втората световна война домът е национализиран, а през 1973 г. сградата е съборена, за да бъде построена пощата. Въпреки тъжния край на дома стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лечение. Различни информации сочат, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за мащабния му проект надхвърля 39 милиона лева.
Потъва в забрава през социализма
Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 г. след боледуване.
Въпреки бележитото си дело в годините на социалистическата власт в страната ни делото му потъва в забрава. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк, още през същата година в градската градина "Цар Симеон" е издигнат негов бюст-паметник. Но през 1951 г. паметникът е преместен в края на града на "Цариградско шосе".
През социализма е преименувана и улицата в центъра на Пловдив, носеща името на Кудоглу и на която се е намирал домът.