Александър Рашенов спасява Балдуинова кула

Убива го инфекция по време на разкопки 

Благодарение на него са спасени и запазени някои от най-важните паметници на България

България вероятно щеше да загуби много от своите паметници, ако не беше геният и ентусиазмът на архитект Александър Рашенов. Малцина са чували днес за този невъзпят герой, благодарение на когото са се съхранили Балдуиновата кула, къщата на Иван Вазов, Кръглата църква в Преслав и още много археологически обекти от национално значение. Архитект Александър Рашенов е първият, който им обръща внимание, организира и провежда възстановяването и запазването им.

Този велик ум е и първият доктор по архитектурни науки в България и изследва българското архитектурно наследство и е основоположник на архитектурната консервация и реставрация у нас.

Роден е на 19 февруари 1892 г. в Дряново и родният му град в наши дни има улица, която носи неговото име. Съюзът на архитектите в България връчва награда на негово име. Когато е на 30-годишна възраст, завършва докторантура по архитектура в чешката столица Прага, като преди това е възпитаник на Априловската гимназия в Габрово. Въпреки крехката си възраст Рашенов впечатлява с идеи, които са непознати за времето му, като предлага архитектурни проекти, каквито дотогава не са предлагани в България.

Главната си дейност обаче архитект Александър Рашенов развива към Националния археологическия музей. Когато там се открива архитектурен отдел, негов уредник става именно Рашенов, като остава на поста 14 години до 1938 г.

"Той е единственият работник в този отдел, но това не му пречи да проучи и направи планове за реставрацията на редица знаменити български крепости и други обекти. Най-значими реставрации: Балдуиновата кула, главната порта и крепостната стена на Царевец, източната порта на ханския дворец в Плиска, където прави и укрепване на руините, църквата "Св. София" в София, къща-музей "Иван Вазов" в Сопот. В същото време благодарение на него се правят проучвания на: Кръглата църква в Преслав, на която прави графична възстановка, "Св. Георги" в София, първите проучвания на крепостта в Мезек, проучва част от крепостната стена на Сердика. По негов проект е цялостно реставрирана и църквата "Св. Никола" в Сепарева баня", пише в дисертационния труд за присъждане на научна степен "доктор" на Йорданка Кандулкова, която е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в столицата и бивш директор на Националния институт за недвижимото културно наследство.

Заедно с братята Херман и Карел Шкорпил Рашенов работи по базиликата в местността Джанавара, Варненско. Базиликата е уникална с необикновената за ранното християнство архитектура и редкия характер на 120 кв. м мозайки. През 60-те години на миналия век е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, като поради опасност от разрушаването им те са били покрити отново с пръст, без да са изцяло заснети.

Първите откриватели на раннохристиянската църква са именно братята Карел и Херман Шкорпил, подпомагани между 1915 и 1919 г. от арх. Рашенов. При разкопките им на т.нар. Змийска могила е открита зидана тухлена гробница на мъж, починал в много напреднала възраст, а пред олтара е открит уникален комплект от три, поставени една в друга, мощехранителници - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.

"Имал е и разработени проекти за реставрацията на Плиска, Преслав и Мадара, но ранната му смърт не му позволява да ги осъществи. Те все пак влизат в употреба, тъй като наследникът му в архитектурния отдел към музея, Петър Карасимеонов, в голяма степен се води по тях при работата си. През 1932 г. излиза книгата на Рашенов "Месемврийските църкви", която и днес си остава най-пълното изследване на несебърските средновековни църкви", посочва още Кандулкова.

В периода 1927-1929 г. Рашенов е съредактор на реномираното в онези времена списание "Архитект".

Рашенов също работи и в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и преподава в Средното техническо училище - история на архитектурата и стилознание. Проектира и строи сградата на придворната печатница и жилищни сгради по улиците "Раковски" и "Цариградско шосе", разказват за него от Исторически музей - Дряново.

През 1929 г. архитектът защитава в пражката политехника дисертационния си труд "Приноси към историята на архитектурата в България" - забележително изследване, за което му е присъдена научна степен доктор-архитект (първата докторска титла на български архитект).

Д-р арх. Александър Рашенов е автор на Наредба-закон за опазване на старите постройки в населените места (1930 г.) и на Проектоправилник за архитектурните конкурси. Активно участва в научния и обществения живот на страната.

"Неговите публикации впечатляват с разнообразието на темите: археология, стара българска и византийска архитектура, реставрацията на обекти в старите български столици, проблеми на съвременната архитектура", пише Емилия Михайлова, уредник в музея в Дряново.

Участва в Балканската и Първата световна война. Като офицер на фронта е ранен, изтеглен е в тила и тогава е изпратен в помощ на братя Шкорпил.

Рашенов издъхва на 4 април 1938 г., едва 46-годишен, след нелепа инфекция, получена при разкопки на Никополската крепост.