Иван Замбин е първият български дипломат

• Поставя въпроса за освобождението от турско робство пред Великите сили 
• Софроний Врачански го упълномощава да представлява родината ни пред руския император 

Иван Замбин е човекът, който за пръв път поставя "българския въпрос" пред Великите сили.

Описва тежкия живот на българите под турско робство и прави опит да спечели руския император Александър I за каузата на освобождението на родината ни.

Огромна помощ в тази мисия му оказва Софроний Врачански, който го упълномощава да представлява България пред Русия и така го превръща в първия ни посланик в историята.

Историята на Иван Замбин и неговата мисия в Русия е история за решителност и смелост. През 1804 г. сановници от Северозапада възлагат на Замбин заедно с Атанас Некович дипломатическа мисия при руския император в Санкт Петербург.

Некович е роден в Тетевен, но след опожаряването на града от кърджалиите през 1801 година се установява във Враца. И точно там, в близост до Балкана, се запознава със Замбин, който е потомък на знатен врачански род и знае и ползва руски, гръцки, турски и влашки език.

По пътя към мисията си двамата минават през Влашко и в Букурещ се срещат със Софроний Врачански - духовния ни лидер и будител, който е пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.

Първоначално българските пратеници са отхвърлени в Русия, тъй като нямат официални акредитивни писма, а по това време България не съществува на картата на Европа. Замбин и Некович все пак осъществяват среща с ген. Милорадович, като описват тежкото положение на българите под османско владичество. По-късно Атанас Некович се връща в Букурещ и с помощта на Софроний Врачански подготвя необходимото пълномощно за Замбин.

През януари 1808 г. Софроний Врачански се обръща към към министъра на външните работи на Русия, че Замбин и Никович "са избрани от всеобщия съвет на нашия род за общонародна полза и толкова трудности понесоха и жертвуваха живота си в опасни случаи, за да намерят средства за спасението на своето отечество".

На 26 февруари 1808 г. Замбин представя в Министерството на външните работи на Русия "верующо писмо", подписано от Софроний Врачански, според което може да действа пред официалните руски власти "от името на всичките му съотечественици" и "грамоти за общополезни работи", докладвани лично на руския император. Чрез депозирана молба до руския император Замбин поисква покровителството му над българите.

В посланията на Софроний и на Иван Замбин до руските управляващи кръгове се разкрива бедственото положение на българите под османско владичество и единствената им морална опора Ц надеждата, че една победоносна за русите война ще ги постави под руско покровителство. Общославянското единство е най-ефектната инициатива в политическо отношение, която поставя под въпрос продължителността на османското господство на Балканите. Като естествен резултат от общата борба българските политически дейци в Букурещ виждат образуването на една могъща славянска държава посредством присъединяването на балканските области на Османската империя към територията на Русия.

"Тази дипломатическа мисия изпреварва донякъде източнополитическите намерения на Русия през първото десетилетие на XIX в., но и поставя за първи път "българския въпрос" пред Великите сили. Това може да е добавило допълнителна сила към вярата сред българите от онова време, че Русия ще ги спаси от петвековното османско владичество", посочват от платформата Open Vratsa, която популяризира културния туризъм в града.

Иван Замбин не дочаква помощта на Русия и Освобождението, тъй като през същата 1808 година умира в Петербург.

"Този враг не само разорява селищата на всички наши земляци в България, Романия (Тракия) и Македония, но и тирански изтребва жителите на тази страна. Така изгарят събрани в една сграда немалък брой младенци, на жените режат зърната на гърдите и пръстите, мъжете измъчват, като обвиват телата им с нагорещени вериги. На такива мъчения ги подлагат, такъв бяс ги хваща и избиват хората не заради нещо друго, а само от ненавист към славяноруската (т.е. православната) църква. Това е истинската причина, която ги кара да вдигат разни бунтове, да се отдават на грабежи, насилие и тиранство, като по такъв начин принуждават (християните) да сменят религията си и така завинаги да утвърдят безопасността на османската порта", са едни от последните думи на дипломата, преди да издъхне.

Като наследство за поколенията къщата на Иван Замбин във Враца е превърната в музей на занаятите.

"Къщата, построена като реплика на оригинала, не е посветена на живота и работата на Замбин, а вместо това представя традиционните занаяти и поминък в региона. Това не е случайно: Иван Замбин е потомък на влиятелен врачански род, занимаващ се с производство и търговия с коприна, с бижутерия и лозарство. Типичните местни занаяти са представени в три изложби: "Златарство", "Традиционно и модерно бубарство, производство на коприна и копринени тъкани" и "Традиционно лозарство и винарство". В една от стаите на къщата е подредена и малка колекция, представяща традициите на златарството във Враца. Наличието на рудни залежи и богати на злато пясъци в местните планински реки е един от ключовите фактори този занаят да се превърне в истинско изкуство в местните златарски работилници", пишат в платформата за културен туризъм.