Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/18948587 www.bgdnes.bg

Иван Хаджиберов е Царя на електричеството

Наричат го Патриарха на българската индустрия 

Първата крушка светва у нас благодарение на търговеца и дарител от Габрово 

През 1891 година в една мелница в Габрово за пръв път у нас светва електрическа крушка.

Мелницата е електрифицирана чрез закупено от Германия динамо и няколко електрически крушки с въглена пръчица, като съоръжението е смятано за първата водноелектрическа централа в България.

Реклама

Идеолог и създател на революционното място за българската индустрия е търговецът и дарител Иван Хаджиберов, който остава в историята с прозвището Царя на електричеството, а мнозина го наричат и Патриарха на българската индустрия. Въпреки че преживява два фалита, фабриката му изгаря до основи и вкаран в затвора, бележитият българин не се предава и до края на живота си се труди не само за лична печалба, а и за да помага за благородни каузи.

Роден е в Габрово през декември 1858 г. в семейството на хаджи Беро Иванов, производител на брашно, търговец и кираджия (бел. ред. - човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца) и Иванка Минчева. Образованието си получава в частното училище на Неофит Соколски - известен сред габровци като хаджи поп Неофит, свещеник, монах, преподавател и проповедник. Още като малък често замества баща си в търговския му дюкян, а през ваканциите придружава кираджиите, които разнасят габровски стоки из България.

Едва 19-годишен, Иван се включва в Руско-турката война, като носи отговорността да е куриер в Българското опълчение. След Освобождението вече започва да трупа сериозен опит в търговията, като се занимава с продажбите на риба, барут и хранителни стоки. Когато става на 24 години, поема управлението на мелницата на баща си. Поставя допълнителни сита и започва да произвежда брашно без трици. През 1890 г. с брат си Димитър построяват валцова мелница и именно там поставят първите електрически крушки. Пътуването му до Германия е, за да закупи тъкачни станове, но динамото и крушките толкова силно го впечатляват, че решава да донесе в България това невиждано дотогава удобство.

През 1892 г. в местността Репивец край Габрово Хаджиберов създава първата фабрика за фини вълнени платове в България, която кръщава "Първа царска придворна фабрика за текстилни платове". В предприятието е преместен доставеният през предишната година електрически генератор, с който се захранва нейната осветителна система. В производствения процес се използват вносни материали от Австро-Унгария, Англия и Италия. В нея работят 12 работници на три дървени и два механични стана. Основният капитал на фабриката е 10 000 лева. По негова инициатива се произвеждат готови дрехи - конфекция, а предприятието е обзаведено по модерен английски образец.

Постепенно изкупува съседни имоти, за да създаде паркове, игрища, жилищни помещения (гостни), билярд, зоопарк, занималня за децата на работниците. В празнични дни организира увеселения. В стремежа си да създаде и развива предприятие, конкурентно на европейските, осигурява добро образование на синовете си. Беро завършва химия в Англия, а Сава - финанси в Швейцария, като съпруга на Хаджиберов е Тодорица Сава Хаджипенчева от Дряново. Фабриката се превръща в придворен доставчик и дълго време е единствената специализирана тъкачница в страната.

Реклама

През 1906 г. индустриалецът построява на река Янтра, под село Джумриите, нова водноелектрическа централа - ВЕЦ "Устето". Оборудвана е с три турбини по 80 конски сили с три генератора по 60 киловата. Стойността й е около 300 000 златни лева. Освен собствената му фабрика централата захранва и фабриките "Александър" и "Успех". Но най-значимо за обществото е, че се използва и за осветление на централната градска част на Габрово, като става втората в България централа за обществено електроснабдяване след ВЕЦ "Панчарево".

Сградата на електроцентралата е изрисувана от германски художник с копие на картината "Богинята на електричеството" - древноримската богиня на зората Аврора е стъпила върху земното кълбо със светеща електрическа крушка в ръка. Под земното кълбо е нарисувано българско хоро, играно от строителите на централата, водени от Иван Хаджиберов. Макар художествената творба да е изключително красива и ценна, след национализацията при комунистическата власт е унищожена, а цялата сграда е разрушена през 60-те години на XX век.

По време на войните (Балканската и Междусъюзническата 1912-1913 и Първата световна 1914-1918 г.) Хаджиберов се занимава с търговия на платове и хранителни продукти, като доставчик е на българската армия. През 1912 г., след многократни разширения на фабриката, в нея работят 280 работници, а капиталът й възлиза на 1,2 милиона лева. През 1915 г. във фабриката работят 72 стана, като се използват висококачествени мириносови прежди от Англия.

На върха на професионалната си кариера през 1919 година Иван Хаджиберов е арестуван.

Получава обвинение по член 4 от Закона за съдене виновниците за народната катастрофа - "за забогатяване по време на война". Прекарва девет месеца в предварителен арест. Оправдан е с амнистията от 26 юли 1924 г. Междувременно пожар в началото на 20-те години на ХХ век почти изцяло унищожава фабриката. Благодарение на дългогодишния си майстор Ботю Петков е организиран ремонтът на машините. В съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов създава нова модерна камгарна предачница, възстановява турбините на местната електроцентрала и парната бояджийна.

За значимостта на делото на Хаджиберов говори и фактът, че след обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд, на път за София, отсяда в дома на търговеца.

Иван Хаджиберов е сред основателите на Индустриална банка "Габрово" и дългогодишен председател на библиотеката в родния си град. Индустриалецът е финансов гарант за построяване на железопътната линия Царева ливада - Габрово. Дарява средства за изграждането на училището в Златари, а във фонда за строеж на театрално-библиотечна сграда внася 5000 златни лева.

Хаджиберов издъхва на 5 март 1934 година на 76-годишна възраст, а в последния си земен път е изпратен с вой на сирените на всички габровски фабрики и непрекъснат звън на църковните камбани.

Реклама
Реклама
Реклама