Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/17407131 www.bgdnes.bg

Павел Калпакчиев издига първата фабрика за тухли

  • Осъден е на смърт, но бяга от затвора 
  • Лекува работниците си безплатно и раздава метални жетони за храна 

Ваучерите за храна набират все по-голяма популярност в наши дни. Много работодатели у нас дават на служителите си ценните хартийки, с които да си купуват храна в големите магазини.

Реклама

Още преди век един предприемчив българин измисля тази практика, но тогава раздава на работниците си метални жетони, с които пазаруват в специален магазин. Неговото име е Павел Калпакчиев и е индустриалецът, който издига първата фабрика за тухли в България и се превръща в един от най-добрите работодатели в историята ни.

Роден е през 1867 година в Етрополе, но рано остава полусирак (бащата умира, а майката остава сама да се грижи за много деца) и се принуждава да замине за Румъния, където да си търси препитание. Престоят в чужбина завършва и заедно с брат си Йордан се установяват в Пловдив, където ще остави най-бележита диря в професионалния си и човешки път. По-късно се установява в Пловдив. Двамата построяват тухларна работилница, наречена "Остромил", която се превръща в първата подобна фабрика у нас.

Освен с дух на индустриалец Павел носи в сърцето си и харизмата на революционер. Като член и секретар на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се включва в приготовленията за Илинденско-Преображенското въстание. Мащабният бунт е потушен, Калпакчиев е арестуван и е произнесена ужасяваща присъда - смърт. Роволюционерът не чака края на живота си, а успява да избяга от затвора и успява да стигне отново до Пловдив, където насочва всичките си усилия само към фабриката си.

Начинанието му жъне успех и скоро бизнесът му се разширява - буквално и преносно. Благодарение на зестрата на жена си закупува още земя и разширява площта на тухларницата до 477 дка, като с печалбите я модернизира. Тухлите на Калпакчиев придобиват огромна популярност и всеки иска да строи с тях. По неофициална информация в един момент 90% от сградите в Пловдив са с негови тухли. Славата достига и до Турция, където президентът Кемал Ататюрк нарежда да бъдат поръчани тухли от фабриката на Калпакчиев за изграждането на новата столица Анкара.

През 1907 г. Павел Калпакчиев дарява тухли за нова сграда на жп гарата в Пловдив. Също така построява Бетонният мост над жп линията в Града под тепетата. На 16 ноември 1929 г. е проведен търг за път над жп линията, който да свърже квартал "Кючук Париж" с центъра на града. Мостът е бил част от тъй нареченото "Калпакчиево шосе", но става известен сред пловдивчани като Бетонния мост. Индустриалецът подпомага финансово и изграждането на църквата "Света Троица".

Реклама

Най-големият успех на Калпакчиев може би е отношението към работниците.

През 1913 г. построява първата в България работническа болница с амбулатория, в която лечението е безплатно. Така служителите му не дават нито лев, за да преборят болежките си. С течение на времето се появяват още безплатни общежития, баня, работнически стол и приют за децата на работниците. Тогава Калпакчиев изгражда и бакалията, в която работниците могат да си вземат хранителни продукти не с пари, а с металните жетони, които получават.

Към добрите дела добавяме и че индустриалецът давал на служителите си безплатно тухли, като им отпускал и безлихвени заеми, за да закупят земя за строеж на дом. Любопитен момент е, че всички тези благини достигали до работниците, без да се заробват с договори, а нещата се случвали на доверие и срещу добра дума. Затова и не е изненадващо, че във фабриката на Калпакчиев никога не е имало стачка и недоволни работници. Плащал им и повече пари - ако стандартната надница в онези години била 1,50 лева, търговецът давал два лева.

На големи празници търговецът с добро сърце организирал огромни празненства, като лично с шестимата си синове и трите си дъщери готвел и сервирал на работниците. Немалко били и случаите, в които раздавал подаръци на децата на служителите си.

За разцвета на предприятието му спомага и авторитетът, който Павел си извоюва в стопанските среди. Калпакчиев е един от инициаторите и основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара и на Пловдивската популярна банка през 1913 г. От 1925 до смъртта си през 1929 г. той е неин председател, но условието му, преди да заеме поста, е да не получава пари за тази си дейност.

Въпреки че толкова много сгради се издигнати с неговите тухли, Калпакчиев строи собствен дом значително късно - едва през 1919 г. В красивата къща търговецът живеел със съпругата си Мария и деветте им деца.

Калпакчиев издъхва през 1929 г., когато е на 62-годишна възраст, но неговите наследници продължават делото му. Синовете му правят нова фирма за тухли и керемиди, продължават и да правят щедри дарения за деца в неравностойно положение.

Кошмарната за съдбата на българите 1944 година не подминава и семейство Калпакчиеви. Фамилията е дадена под съд с обвинение за незаконно забогатяване и фабриката е национализирана. По това време предприятието произвежда милиони тухли, но изграденото от Павел Калпакчиев и близките му е отнето с един размах чрез създадения от комунистическата власт Закон за незаконно забогателите.

Реклама
Реклама
Реклама