Михаил Сарафов е бащата на статистиката ни

Най-младият финансов министър в историята ни 

Организира първото преброяване на населението у нас през 1881 година 

Революционер, но и баща на българската статистика. Така в историята остава името на Михаил Сарафов.

Роденият в Търново просветен деец и бъдещ министър в няколко правителства е първият директор на Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите, което е учредено на 25 юни 1880 г.

През същата година е поставено началото на преброяванията на населението в Княжество България със закон от 13 декември, а на следващата година под ръководството на Сарафов за пръв път в историята ни е проведено и самото преброяване. Работата на Сарафов е толкова добра, че води до създаване на българската държавна статистическа институция. Така Статистическото отделение прераства в самостоятелно статистическо бюро. Революционерът е на поста началник от 1 август 1880 година до 27 април 1884 година.

Успешният житейски път на Сарафов сякаш е предопределен още отрано, тъй като израства в семейство със забележителни личности.

Единият му брат Иван Сарафов е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант). Той участва в Сръбско-българската война (1885), Балканската и Първата световна война, а в периода 1909-1913 година е командир на VII пехотна тунджанска дивизия и III пехотна балканска дивизия. Не по-малко впечатляваща личност е и другият му брат - доктор Георги Сарафов. Той е сред основателите на Българския червен кръст, за известно време е негов председател, а през 1908 година в продължение на няколко дни е кмет на София.

Михаил е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. в Търново. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител за две години. Включва се в Старозагорското и Априлското въстание. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.

След странство в чужбина и трупане на опит Сарафов се завръща в България след Освобождението. Като възпитаник на Математическия факултет в Мюнхен за него веднага се намира място в младата свободна България.

Сарафов става министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880-1881). При преврата на 27 април 1881 година е назначен и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик. В дъното на преврата стои княз Александър I Батенберг, подкрепян от Руската империя и подпомогнат от военния министър генерал Казимир Ернрот и консервативната партия. С преврата князът сваля правителството на Петко Каравелов и суспендира Търновската конституция. Ернрот е финландски офицер (генерал-лейтенант) и администратор на служба в Руската империя, което не се нрави на Сарафов.

Макар да не е министър, по време на Режима на пълномощията, оглавяван именно от Батенберг, Сарафов поема контрола над Статистическото бюро и точно по това време организира първото преброяване на населението у нас. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. По това време е само на 30 години, което го прави най-младия човек на този пост в страната, като остава рекордьор и до наши дни.

През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките (БАН).

През 90-те години на XIX век се насочва към учителската дейност. От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 г. - на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество "Балкан" (1897-1900) и ковчежник на Българското книжовно дружество (1898-1904).

Политическата му кариера не е приключила и участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в трите самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев.

Забележителният професионален път на Михаил Сарафов приключва със заемането на различни дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904-1909) и Истанбул (1909-1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.

Михаил Сарафов издъхва в София на 13 декември 1924 година, когато е на 72-годишна възраст. Благодарение на образованието му в чужбина и желанието да развива българската статистика в наши дни преброяването на населението е част от живота ни.