Христо Бучекчиев първи обиколил Европа с велосипед

Изминава на две колела 9932 км за 79 дни

Стига с колело и до Божи гроб в Йерусалим и става хаджия 

Първият европеец в историята, който обикаля с велосипед цяла Европа, е българин.

Зад големия успех стои името на Христо Бучекчиев, когото съвременниците осмиват и се съмняват в смелостта и уменията му, но нашенецът им показва, че българският дух и ентусиазъм никога не трябва да бъдат подценявани.

Христо е роден на 14 февруари 1875 г. в Севлиево, но семейството му е бедно и още от рано е ясно, че пътят в живота му няма да е никак лесен. Момчето учи само до 4-ти клас и набързо е изпратен да работи като обущар.

"Началното си образование завършва в нашия град, но баща му отказва да продължи образованието си и го праща чирак, да получи занаят - кундуржия (обущар - б.р.). На Христо това не му харесва и след известно време избягва от къщи и отива в Свищов, където започва работа в житарски магазин. След двегодишен престой там се мести в Гюргево и работи в стъкларски магазин. В Румъния остава три години и когато става на 18, решава да се прибере в Севлиево. Тук научава, че родителите му са се преместили в София, а и баща му е починал, разказват от колоездачно дружество "Ластовица" - Севлиево.

Докато е в Румъния, Христо получава повиквателна за армията, но отказва да се бие за чужда войска. Това е и една от причините да се завърне в България, макар че в родината също е призован за войник. След казармата работи като бояджия, а после започва да се занимава с търговия, от която натрупва добро материално състояние. Записва се в колоездачния клуб в столицата и си купува стар велосипед, който със собствени усилия и умения ремонтира и боядисва.

През един пролетен ден животът му се променя. В своите спомени Бучекчиев разказва какво се случва:

"През май 1901 година в клуба ни се получи телеграма от пловдивски другари, че на другия ден в София ще пристигне наш другар - Джузепе Барбул, предприел обиколка на света с велосипед. Той е тръгнал от родната си Австралия през 1899 година, преминал е през Африка, Азия, а сега започва Европа. Няколко човека решихме да отидем при Барбул, да се срещнем с него и да го поразходим из околностите на София. След дълги разговори той каза:

- Не вярвам да има между вас някой, който да се навие да направи такова пътешествие и надали ще има друг след мен, който да направи това.

Не знам как това негово заключение подейства на моите другари, но аз останах дотолкова сконфузен, щото веднага се обърнах към него с думите:

- Не говорете така, а прекратете да се хвалите, понеже и в България има хора, които могат да направят като вашето пътешествие и между тях съм аз, който без никакви средства ще предприема да обиколя Европа.

Той ме изгледа втренчено и отговори:

- Вие ли ще направите това? Че Вие още от самото начало ще умрете по пътя."

Само седмица по-късно Бучекчиев подава молба за паспорт и получава документи от председателя на Софийския колоклуб.

Много от близките му го увещават да не тръгва, времето било мрачно, валял дъжд, но Христо останал непреклонен. Мнозина го подигравали, че бил като Бай Ганьо, който обикаля из Европа, но с колело. Ентусиастът им показва, че не са прави, и бележи успех, немислим по онова време в Европа.

На 10 юни 1901 г. Христо Бучекчиев тръгва от София без пари в джоба си. Преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе, на 17 юни вече е в Румъния. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия. Завръща се в България на 28 август 1901 г. Изминава с велосипед около 9932 км за 79 дни, прекосявайки 21 държави. Или средно по 125 километра на ден. Забележително постижение!

Москва и Берлин, Лондон и Париж посрещат с овации юначния българин. Тостове се вдигат в негова чест, девойки го кичат с цветя, малчугани се боричкат да пипнат возилото му.

"Не било лесно на нашия съгражданин да обиколи Европа сам на велосипед в началото на ХХ век. Помощ и съдействие му оказват колоклубовете в различните градове, през които минавал. Те поддържали връзка помежду си, устройвали му тържествено посрещане като герой, изплащали го достойно. Много от тях му помогнали финансово. Най-трудни за преминаване били северните части на Русия, Финландия, Швеция и Норвегия. Силната воля и дадената дума му позволили да върви напред. Да имаш велосипед в началото на XX век е било голяма радост, но смисълът е бил не само в това да притежаваш велосипед, а във възможността да се прави добро за хората, за тяхното развлечение и забава. Малцина са сега севлиевци, дето знаят нещо за него - Христо Станчев Бучекчиев", посочват още от "Ластовица".

Година след европейската си обиколка Христо издава книгата, наречена "Български пътешественик". В изданието подробно описва обиколката си из Европа.

"В края на книгата Бучекчиев добавя няколко раздела: "Взглядове на медицината по Велосипедиския туризм", "Технически отдел - избирание велосипеди", подготвителен отдел за бъдещи далечни пътешествия и указания какви формалности се изискват от туристите колоездачи в отделните държави. Всичко това днес извиква усмивки. Но същината на пътеписа - природа, обичаи, социални разсъждения, бит, исторически щрихи, оправдават раждането на "Български пътешественик". Сам авторът се извинява, че е недостатъчно образован. Това е видно и от самия начин на повествуване. Но фактът, че този вехт спортен маратон се е състоял, е достатъчно значим, за да спомним и съхранилата го за нас творба. Примерите като нея не са много за началото на ХХ век", пише списание "Литературен свят".

Приключенското сърце на българина продължава все така силно да бие и колоездачът прави още няколко забележителни пътувания. През 1929-1930 г. прави обиколка с велосипед на България, а година след това отново с колело стига до Божи гроб в Йерусалим и става хаджия.

В един етап от живота си Бучекчиев напуска столицата и заживява в Пазарджишко, където става член на местното колоездачно дружество. Имал двама синове, но те не последвали примера му. Умира на 66 години през 1941 година.