Димитър Чернев изобретява касетката и слънчевия хладилник
Бяга от България заради репресиите на комунизма
Няколко пъти името му е споменавано за Нобелова награда
Световноизвестен учен, живял в САЩ, който е малко популярен в България.
Такава е съдбата на поредния гениален нашенец, който постига успехите си извън пределите на родината. Днес ще ви разкажем историята на проф. Димитър Чернев - човекът, благодарение на който слушахме музика на касетки и гледахме телевизия чрез кинескопите на телевизорите.
Името му е свързано с новаторски постижения в областта на магнитните носители, на лазерната физика и авангардните технологии за изучаване на Космоса. Негов е и приносът за използването на Слънцето като алтернативен енергиен източник - проучване, довело го до създаването на уникален слънчев хладилник.
Гордост е, че за толкова значими открития за човешката цивилизация в модерни времена има български принос. Но и е срам, че не познаваме личността и делото на гениалния ни учен.
Като син на репресиран политик, който е заточен в концлагери, Димитър решава, че няма бъдеще за него в България и търси своя път отвъд океана. Не само го намира, но работи с Нобелов лауреат, регистрира над 60 патента за свои изобретения и получава доверието на световната научна общност. Когато преди близо 13 години умира в американския град Бостън, отзвукът от кончината му е нас е минимален. Защото той е поредният забравен български гений.
Чернев се ражда през 1930 г. във Варна и още от ранна възраст технологиите докосват сърцето му. На 22 години завършва електроинженерство в Държавната политехника в столицата. За дипломирането си представя електромагнитен запис върху целулоиден носител - дотогава такава технология използват само две мащабни германските компании. След завършване на образованието си започва работа като инженер в телефонната централа на Стара Загора, както и в Радио София. След конкурс през 1955 г. става младши научен сътрудник в Българската академия на науките.
Там някъде по онова време Димитър решава, че като син на репресиран политик няма бъдеще за него в родината му. Баща му е депутат от Българския земеделски народен съюз "Никола Петков" и е изпратен в лагерите "Куциян" и "Белене".
"Куциян" е бивша въгледобивна мина в Перник. През октомври 1945 г. комунистическият режим създава там концентрационен лагер, затворените в който са принудени да работят под земята. Лагерът е разширен през 1948 г. и остава един от основните в страната до 1950 г., когато заедно с повечето други лагери е закрит и затворените в него са прехвърлени в "Белене".
Мрачната ситуация в страната предизвиква Чернев да не се завърне от командировка в Източна Германия и да избяга в Западна Германия. Оттам успява да стигне до Франция, за да стигне окончателно до САЩ, където мечтите му започват да се сбъдват.
Една от първите му работи отвъд океана е в телевизионната компания Си Би Ес.
Следващата му голяма професионална стъпка е работата в Стамфорд в щата Кънектикът, където е редом при бъдещия Нобелов лауреат д-р Денис Габор (бел. ред. - през 1947 г. създава теория на холографията, за което получава Нобелова награда за физика за 1971 г., в основата на откритието стои методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена от предмета на изобразяване).
Българинът и Габор са в лаборатория за изследване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението. Заедно с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке Чернев създава магнетофонната компакт касета, която им донася голяма популярност. Впоследствие изобретява катодната тръба (кинескопа), системата за запис и пренос на оптичен образ с дължина на вълната 3/10 от микрона.
През 1960 г., по препоръка на д-р Габор Димитър Чернев започва докторантура в МIТ - Масачузетския технологически институт, където по-късно е избран за професор. Следват професури в Остин, Тексас, и в Калифорнийския технологически институт, където е експерименталният център на НАСА - там участва в изследвания на Луната, Марс и Венера.
Както пише в некролога на БАН след кончината му, "Д-р Чернев е учен и изобретател със забележителни постижения в областта на космическите технологии, магнитните носители, лазерната техника, новите енергийни източници, създател е на първия в света слънчев хладилник на основата на природни зеолити. Това изобретение води до спасяване на милиони африкански деца в райони, където няма електричество".
Слънчевият хладилник е изобретен, след като се завръща в Масачузетския технологически институт като професор по електроинженерство.
Обяснено на най-обикновен език на слънце се поставя контейнер със зеолит. Контейнерът е вакуумиран при нормална температура, като зеолитът е "пълен" с вода. През деня при нагряване зеолитът започва да се освобождава от водата под формата на пара. Парата минава през кондензатора и се втечнява. След залез контейнерът започва да се охлажда и зеолитът абсорбира водни пари. При това обратно изпарение на водата се получава желаното охлаждане. И има работещ хладнилник. Ваксините от ООН за децата се съхраняват именно в слънчевите хладилници на българина.
Проф. Чернев успява да регистрира 60 патента в САЩ, Европа, Япония и Австралия. Става звезда на филми, репортажи и книги. Още от времето на магнетофонната касета през другите му изобретения няколко пъти споменават името му като потенциален кандидат за "Нобел" по физика.
Въпреки че България прогонва учения, към края на житейския си път Чернев се обръща към родината си и дори възстановява българското си гражданство. Сътрудничи с български учени, участва в български научни прояви и проекти. Става и почетен заместник-председател на Института по приложна минерология към БАН.
Със съпругата си Юлия Остров си купуват апартамент в родния му град Варна и посещават морската ни столица през лятото. Чернев среща и стари приятели при прибиранията си в България. Всички се възхищават, че дори и на възраст не е загубил от енергията и ентусиазма си.
На 5 септември 2012 г. издъхва в Бостън, където живее до последно. С любимата си имат три деца - Джон Чернев, Джой Чернев и Марина Остров.
"Аз живея с единственото си неукротимо желание да се реализират идеите, които гърмят в главата ми", обича да казва приживе проф. Димитър Чернев, който остава в световната история с великите си изобретения, а у нас е поредният прогонен и забравен гений.