156 години от основаването на Българският революционен централен комитет

На 31 октомври през 1869 г. е основан Българският революционен централен комитет (БРЦК) - организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

Организацията е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 година. Според други автори е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация и е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на общото събрание в Букурещ през май 1872-а.

Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград (1868 г.) и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година.

Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Сава Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.

През октомври 1869 г. е изграден и самият Български революционен централен комитет в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Тя е публикувана най-напред в руското емигрантско списание Народное дело (август 1870 г.), а след това и на страниците на вестник Свобода (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата Български глас, издадена също през 1870 година. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили и се отхвърля по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. Българският революционен централен комитет ратува за демократично управление на освободената българска държава. Идеята на Любен Каравелов е за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на южнославянска или дунавска федерация от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.

Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов.

Вторият, наречен още Български революционен централен комитет в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.