Меси се моли за баба Селия, Холанд зове Буда

Футболната радост след попадение разкрива съкровените истории на звездите

За всеки футболист радостта след гол във вратата на съперника, особено в голям мач, трудно може да се опише с думи. Това е мигът, в който дълги години на труд, лишения и болка се превръщат в радост от най-чист вид. Понякога емоциите буквално експлодират на терена. Щастливият момент често разкрива някои от най-съкровените истории на футболните звезди. Ето какво се крие зад десет от най-знаменитите празненства след гол.

Трите целувки на Луис Суарес

Жестът с трите целувки на Луис Суарес е прочувствено посвещение към неговото семейство. Първо той целува пръста с халката - знак на любов към съпругата му София. След това целува татуировката на китката си, посветена на дъщеря му Делфина. Накрая целува три пръста, които символизират съпругата му и двете им деца. Така Суарес показва своята дълбока обич и преданост към най-близките си хора.

Стрелецът от племето Чаруа

Празнуването на Единсон Кавани с лък и стрела символизира връзката му с коренното наследство на Уругвай, по-специално със смелите мъже на Чаруа, които са умели стрелци. Нападателят отдава почит на тяхната сила и на собствените си корени.

Кавани изстрелва въображаема стрела, за да представи знанието, опита и бойния дух, предавани през поколенията - почит към неговите предци и към семейството му.

Меси почита своята закрилница

След гол Лионел Меси вдига поглед към небето - жест, който изразява дълбока почит към жената, благодарение на която започва неговата футболна приказка. Аржентинската суперзвезда посвещава всяко свое попадение на баба си Селия, която първа разпознава таланта му и го насочва към спорта. Именно баба Селия завежда малкия Меси на мач в детския отбор на "Нюелс Олд Бойс" в Росарио и настоява 4-годишният й внук да бъде включен в срещата. Треньорът първоначално отказва - Лео бил твърде малък, а останалите деца с година по-големи. Селия настоява: "Пусни го и той ще спаси мача". Селия умира, когато Лео е едва на 10 години. От небето баба Селия със сигурност гледа как нейният внук се превръща в една от най-великите футболни легенди на всички времена.

Мохамед Салах празнува със суджуд

Мохамед Салах празнува попаденията си в суджуд - ислямска молитвена поза.

"Искам да покажа вярата си на света", казва египетската суперзвезда. Жестът му напомня, че под фланелката всеки играч носи своя история, убеждения и човешка дълбочина.

Клара вдъхновява Лева

Празнуването на Роберт Левандовски е проява на чиста форма на любов - връзката на баща с детето му. Всеки път, когато вкара гол, полският футболист допира юмруците си пред гърдите. Когато дъщеря му Клара е на 2 години, тя прави същия жест и Лева я имитира, празнувайки на терена, пленен от нейната невинност.

"Дъщеря ми вдъхнови тази моя радост след попадение. Това е начин да я държи близо до себе си дори когато съм на стадион много далеч от дома."

Братски игри

След всеки гол Килиан Мбапе кръстосва ръце на гърдите и ги притиска към тялото. Виждат се само палците, докато леко навежда глава напред.

Това е победният жест на неговия брат.... след като успява да спечели срещу батко си. Мбапе за първи път празнува попадение по този начин в мач от Шампионската лига с екипа на "Монако". Това, което започва като семейна шега, прераства в културен феномен - емблема на младите футболисти, които не се страхуват да показват своята индивидуалност, стил и увереност на терена.

Медитацията на Ерлинг Холанд

Докато много футболисти крещят, тичат към феновете или се плъзгат по тревата, норвежецът Ерлинг Холанд сяда неподвижно в поза за медитация. Жестът му разкрива много повече за него, отколкото всяко бурно празнуване. Холанд обяснява, че медитацията е част от начина му да запази фокус и баланс: "Футболът е хаос, а моето празнуване е начин да намеря мир в този хаос".

За нападателя на "Манчестър Сити" това не е просто поза, а израз на вътрешен контрол насред бурята от емоции в играта.

Бебето на Бебето

На Световното първенство в САЩ през 1994 г. бразилецът Жозе Роберто Гама де Оливейра, известен като Бебето, изнася истински спектакъл след гола си във вратата на Нидерландия. Нападателят на "селесао" вдига ръце и започва да имитира люлеене на бебе с жест, който мигновено докосва сърцата на милиони. Причината? Два дни преди мача се е родил синът му Матеус.

Жестът му е чиста радост, благодарност и отдаване на почит към семейството в един от най-големите му моменти на терена. Към него тогава се присъединяват и съотборниците му Ромарио и Мазиньо, които продължават движението, превръщайки сцената в символ на бащинството, единството и емоцията, която футболът може да носи.

Празнуването на Бебето се превръща в културен феномен - толкова просто, но толкова мощно движение. То остава едно от най-разпознаваемите в историята и до днес се използва от други футболисти, които са станали бащи, и се цитира като пример за това как футболът понякога говори по-силно с жестове, отколкото с думи.

Роби Фаулър "смърка" линия

Раздразнен и уморен от непрекъснатите слухове, които го свързват с употреба на наркотици, Роби Фаулър решава да отвърне по изключително спорен начин. През април 1999 г. нападателят на "Ливърпул" отбелязва дузпа срещу градския съперник "Евертън", коленичи пред феновете на противника, навежда се към бялата странична линия и поставяй пръст до лявата си ноздра. Роби имитира жест, сякаш смърка кокаин от тревата. Това е неговият отговор към подмятанията от трибуните с привърженици на "Евертън".

Провокацията на Фаулър предизвика огромен скандал в английския футбол и широк обществен отзвук. Нападателят на "Ливърпул" е наказан за четири мача - санкция, която и до днес остава една от най-обсъжданите в историята на Висшата лига.

Жезус "звъни" на мама

След всеки свой гол Габриел Жезус от "Арсенал" имитира с ръка обаждане по телефона. Какво стои зад този жест? По този начин Габи показва обичта си към своята майка Вера Лусия Диниз де Жезус.

"Когато бях дете, майка ми постоянно ми звънеше, за да разбере къде съм - споделя Жезус. - Ако не й вдигнех, започваше да се обажда на всички мои приятели. Жестът с телефона е в нейна чест. Но също така и за моите приятели, за семейството, за треньорите ми. За всички в Бразилия, които ми помогнаха да стигна дотук. Всеки път, когато вкарам гол, майка ми ми звъни. Няма значение дали мама се намира в Бразилия или на стадиона и гледа от трибуните. Винаги ми се обажда. Затова тичам към корнера, слагам ръка до ухото и казвам: "Здравей, мамо."