Колю Фичето къта имане в секретна каса

*225 години от рождението на големия майстор

*Оригиналният дяконски пояс на Васил Левски се пази в музея "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново

Навършват се 225 години от рождението на майстор Колю Фичето - най-яркият представител на българската строителна и архитектурна школа през епохата на Възраждането. Самобитен архитект, с огромно дарование и професионално майсторство, той никога не е учил в архитектурна школа. Научил се да чете едва на 30 години, никога през живота си не се е снимал. 

Колю Фичето е роден в град Дряново през 1800 г. До 1830 г. живее и работи в родния си град, след което се преселва във Велико Търново, където твори до края на живота си. Именно в старопрестолната столица, в музея "Възраждане и Учредително събрание", се съхраняват някои негови лични вещи. 

Никола Иванов Фичев, както е цялото му име, приживе натрупал солидно имане, което трябвало да бъде добре защитено и прикривано. Той бил един от първите по онова време, който започнал да използва секретни каси, където да трупа жълтиците. Негова лична дървена кутия с метален обков е изложена като ценен експонат. 

Там е и автентичният надгробен кръст, поставен след смъртта му. Майсторът умира на 81-годишна възраст в Търново, където днес в парк "Дружба" се намира гробът му. Любопитно е, че името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика. 

Сред най-изящните му творения са Беленският мост над река Янтра край град Бяла, църквата "Света Троица" в Свищов (1867), Икономовата къща в Дряново (1859), Мост над река Росица, Севлиево, църквата "Св. Преображение Господне" в Преображенския манастир и др. Сградата на музея "Възраждане и Учредително събрание" също е негово дело. Тя се намира в северната част на площад "Съединение" във Велико Търново. Експозицията е разположена в някогашния стар турски конак. Този архитектурен паметник е изграден от Колю Фичето през 1872 г. Представлява кръстовидна сграда с арковидно оформен вход от север. Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното й решение - от север етажите са два, а от юг - четири.

Експозицията е разгъната на три от етажите. На първия етаж са представени паметници, илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество. Централно място заема внушителната колекция от икони: от средата на XVI в., произведения на Тревненската живописна школа, икони примитиви, произведения на първите академично школувани художници - Станислав Доспевски и Николай Павлович. В експозицията е показана и плащаница от 1559 г. 

В останалата част на залата е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането. Показани са предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята - златарство, грънчарство, железарство, кожарство, шивачество, кожухарство и др. Илюстрирани са вътрешните и международни връзки на търновските търговци, както и зараждането на фабричното производство. Чрез макети и фотоси е показано развитието на архитектурата и строителството през епохата. Специално място е отделено на великолепните архитектурни паметници, създадени от Уста Колю Фичето.

На втория етаж са представени етапите и най-важните моменти от националноосвободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество - хайдушко движение, Първо и Второ Търновско въстание, Велчова завера, Хаджиставрева буна, въстание на капитан Дядо Никола, действията на четите на Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Априлското въстание, Руско-турската война от 1877-1878 г.

Личният дяконски орар на Васил Левски се съхранява там от 40 години. Църковният пояс, за който историческата наука е приела, че е притежаван от Апостола на свободата, е изложен в специална витрина заедно с други лични вещи на Дякона и два печата на Българския революционен комитет (БРЦК).Дяконският пояс е дълъг 4,30 м и е широк 10,5 см. Изтъкан е в жълто и е украсен с растителни орнаменти - букети с цветя в лилаво и зелено. Между тях има кръстове, извезани от сърма. Двата края на колана са бродирани върху тъмночервено кадифе със сърма и завършват със сърмени ресни. 

Специално внимание е отделено на борбата за независима българска църква, развитието на образователното дело и читалищната дейност. На третия етаж е възстановена залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поставило основите в развитието на съвременна България.

"Най-изявеният майстор строител Устабаши Колю Фичето от епохата на Българското възраждане е построил сградата. Най-големият български революционер Васил Иванов Кунчев - Левски, след като е арестуван в Къкрина, е доведен тук и тук е разпознат", разказва д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. 

"След това в тази сграда са се случили куп събития от историята на нова, възстановена България. Тук заседава Първото учредително и Велико народно събрание, в продължение на около три месеца е изработен първият национален документ, известен като Търновската конституция. На 17 април тук е избран и първият български монарх след Средновековието - княз Александър Първи Батенберг, получил прозвището Български."

През 2023 година, след 37 месеца, приключва ремонтът и обновяването на историческата сграда. Бяха вложени над 3 милиона и 200 хиляди лева в реконструкцията на емблематичния музей.