Св. Димитър открит в заровена църква на 1000 години (РЕПОРТАЖ и СНИМКИ)

*Димитровден оживява след чудо в с. Паталеница

*Храмът закопан, за да го спасят от турците, дядо с магаре го разкрива векове по-късно

Добромир ДОБРЕВ, Кристиан ИВАНОВ, Георги ИВАНОВ и Росица ПЕТКОВА, наши пратеници в с. Паталеница

Векове наред заровен и забравен под земята остава православен храм, чийто закрилник е свети Димитър. Чудотворният образ на светеца изниква случайно, когато църквата отново е разкрита. За мистичното място в пазарджишкото село Паталеница разказват местни пред екипа на "България Днес" на място. Навръх Димитровден днес мнозина вярващи се струпват в храма, за да почетат светията и да се помолят за здраве и благоденствие. 

Храмът е наричан още "Перлата на Паталеница", както и заровената или куртулисаната църква. През 1956 г. сакралното място е обявено за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г. след проучването на изключително ценните стенописи - и като национален художествен паметник на културата. Екскурзоводът от селото Ани Арнаудова разказва някои митове и легенди за църквата "Свети Димитър". 

"Черквата е била затрупана в продължение на столетия. Тук е имало само една могила и реално това я е спасило. Над 500 години църквата е била под земята, за да бъде защитена от турците. Умишлено е заровена и с течение на годините е била забравена. Най-достоверната легенда гласи, че пастир се качва отгоре на могилата, за да си връзва магарето. Там имало диворастяща череша. Тръгвайки към дървото, се препънал в метален предмет, който стърчал леко от земята. Разровил пръстта и така случайно открил кръст. Върнал се в селото и разказал за това, което е намерил. Тогава най-възрастните се сетили за легендата за заровената църква. Оказал се именно кръстът на купола на затрупания храм", споделя Арнаудова. 

"Съществува обаче и друга легенда. След силна буря пада диворастящата череша и зейва огромна яма горе в хълма. Спускат двама мъже с факли, като предполагат, че става въпрос за пресъхнал кладенец, но откриват църквата с всичките й красоти. Не е имала празно местенце. Абсолютно цялата е била изографисана и изключително добре консервирана. Това са си автентичните стенописи, които са датирани от края на XII, началото на XIII век. По самите стенописи имало тънък слой патина, което е нормално, затова не са били толкова добре разгадаеми. След като откриват църквата, хората решават, че трябва да направят нещо за нея, затова започват да даряват икони", казва още жителката на селото. 

При откриването на храма по олтарната част са намерили каменна плоча с надпис "Направи се от Григорий Куркуа, протосватарий и дукс на Пловдив, 1090-1091 г.". Реално чрез тази плоча се поднася първата датировка на църквата. Впоследствие през годините са правени и два химични анализа, вторият от които потвърждава възрастта на храма. Уникалният стенопис на свети Димитър не е запазен напълно, част от лика му липсва. 

Специалистът по религиозна символика Мария Шабаркова също споделя интересни факти за храма.

"Св. Димитър тук е изобразен фронтално, млад и голобрад, с военни одежди, къса туника, ризница в охра, наметка със синьо-зелени гънки, дълга прическа от две къдрици, обрамчващи лика му. Интересно е, че дори фигурата на Богородица с Младенеца е с по-малки размери от св. Димитър. Църквата в Паталеница е кръстокуполна, без камбанария, с достроено по-късно на запад разширение. Изградена е от камък, тухла и бигор. Предполага се, че старото й име е "Св. Пантелеймон". Това е един от малкото средновековни храмове със запазени фрагменти от стенописи, дълго време не напълно проучена и недатирана. Преосветена е през 1870 г. Местните я наричат "Св. Куртулещица" или спасена", обяснява експертът Шабаркова. Нейно дело са двата тома на "Мистерията на българските стенописи", както и "Тайният код на българските зографи" на издателство "Инле". 

Консервацията на самите стенописи в храма протича до 2014 година. "Нямат право да ги изографисват наново, понеже ще загубят стойността си, при условие че всичко е правено и рисувано с естествени материали. И са достатъчно впечатляващи на вид, поне малкото, което е останало от тях. Може да видите Богородица с Младенеца, но него не са успели да го възстановят. Запазени са иконописите още на свети Николай Чудотворец, на тавана над олтарната част има останки от сцената Възнесение. По средата е бил с Исус Христос, но за съжаление вече го няма. Много добре е запазено Възкресението на Лазар. Свети Антоний е изобразен със затворени или полузатворени очи, има спорове. На друг стенопис Исус Христос е в ракета или в яйцевидна капсула. Тази църква пази своите мистерии, които тепърва ще бъдат разгадавани", допълва Ани Арнаудова. 

 

Кметът Стоил Фърцов:

Има някаква сила, зарежда ме

Кметът на Паталеница Стоил Фърцов се гордее с двата православни храма в землището на селото. 47-годишният местен управник е бивш футболист на "Хебър" (Пазарджик) и "Велбъжд" (Кюстендил). Освен че развива футболната база в селото, той не е изоставил и грижите за храмовете. Ето какво споделя той пред "България Днес". 

- Г-н Фърцов, как се е съхранила толкова много векове църквата "Свети Димитър" в село Паталеница?

- По турско робство хората са заровили храма със собствени усилия и средства, за да не бъде осквернен. Доколкото знам, с каруци с пръст са го затрупвали, за да оцелее. В крайна сметка това се оказало много добра консервационна работа, защото после, когато е открит, стенописите били много добре запазени, както и досега. Все пак на близо 1000 години е този храм.

- Могат ли хората да разгледат храма и да се помолят в него?

- Има интерес от български туристи вече, а също така са идвали и поклонници от Гърция. От миналата година храмът е действащ, правят се служби, но не е постоянно отворен. Има човек, който винаги е на разположение при интерес. На предишния Димитровден специално дойде от Пловдив дядо Николай, за да направи литургия тук. Кръщаваха тогава и две момичета - на 15 и на 17 години.

- Имат ли я вярата българите?

- В последните години малко абдикират хората от християнството. Не са толкова вярващи. В този храм има някаква сила, когато влезеш вътре, някакво успокоение. Колкото пъти съм отишъл там, винаги съм се чувствал по особен начин, все едно ме зарежда тази църква.

- Има ли и други енергийни места в района?

- Да, тук имаме и манастир. Нарича се "Св. св. Петър и Павел". Баткунският манастир, както още е известен, е строен малко по-късно, към XIII век. Там също има действаща църква, в която се правят кръщенета. Мястото е точно под Балкана и е зареждащо. Монасите отглеждат овце, крави, дори един елен, фазани и пауни. Нали са си наши дадености, тук в Паталеница, и явно много не си ги оценяваме. Планината Родопи ни е на 500 метра от селото. Правят се преходи и до древното тракийско светилище Гарванов камък.

Мъченикът от аристократ става воин

Денят на св. Димитър, личен ден на есента, така както Гергьовден на пролетта. Тия два дни са два предела на годината, от които се започват и на които се завършват годишните работи. Св. Димитър Солунски е един от почитаните в православния свят великомъченици, пострадали по времето на император Диоклетиан (306 г.). Той е бил считан за покровител на християнските воини, помагащ в борбата с неверниците, заедно със св. Георги и св. Теодор Стратилат и Теодор Тирон. 

Най-древната иконография на св. великомъченик Димитър го изобразява като аристократ - в патрициански одежди, и като мъченик, с кръст в ръце. Към XII век иконографията на св. Димитър се променя: на първо място той е воин, защитник на християните, покровител на императори, воини и армии. Затова св. Димитър се изобразява във воински одежди, с меч и копие. Като правило той е прекрасен младеж с къдрици. Междувременно известни са негови изображения с хлътнали слепоочия или бузи и с брада. Срещат се и изображения на св. Димитър на червен кон - побеждаващ дракона или преследващ врагове.

През XV- XVI век Димитър Солунски не губи воинските си атрибути, остава си бронята, копието, но той повече прилича на куртуазен придворен рицар, отколкото на суров войник. У нас най-често е срещан в двойка със св. Георги.