Комикс разказва за битката при Варна

*Последният кръстоносен поход

*Янош Хуняди се надявал да завладее българските земи

Комиксът "Битката при Варна. Битка на народите през 1444 г." бе представен в галерията на читалище "Просвета 1927" в квартал "Аспарухово" във Варна, съобщава авторката Елена Владова. Това е първата му среща с публиката, която освен печатното издание може да види и 12 експозиционни пана с репродукции.

Това е четвъртият документален комикс на Елена Владова като сценарист и Николай Русев като художник. Съдържанието проследява основните събития, довели до битката при Варна на 10 ноември 1444 г., и разказва за главните действащи лица в нея. В този епичен сблъсък се решава съдбата на балканските народи, които попадат под османска власт. Европейската войска, предвождана от крал Владислав Варненчик и унгарския пълководец Янош Хуняди, е разгромена от османските войски на султан Мурад II. Изданието завършва с избрани цитати и кратки откъси от исторически извори, които свидетелстват за мащабите и отзвука на събитието в средновековна Европа.

Варненският поход е резултат от образуването на широк антиосмански съюз, чието начало е поставено през 1439 година с Флорентинската уния, поставила византийската църква под върховенството на папата. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария, където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал Владислав III.

През октомври 1443 година унгарците започват голям поход, оглавен от Янош Хуняди, Владислав III и Георги Бранкович. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, но при Златишкия проход нанасят поражение на унгарците. Въпреки неуспеха на похода на Хуняди съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците.

Въпреки натиска на папата и Венеция за продължаване на войната унгарците са по-въздържани и през лятото на 1444 година сключват 10-годишно примирие с Мурад II, като Георги Бранкович си връща Смедерево. Въпреки това само няколко дни по-късно Владислав е убеден от папския легат Юлиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. В края на август или началото на септември по ненапълно изяснени причини Мурад II абдикира в полза на сина си Мехмед.

През 1444 Хунияди, Ягело и компания се ангажират с втори поход. Моментът е благоприятен, защото султанът трябва да се разправя с внезапно изникнал дьозме-султан (сепаратист). Към септември 1444 Хунияди и Ягело успяват да съберат 16 000 поляци и унгарци под своя флаг. Целта на новия кръстоносен поход е да се изгонят окончателно нашествениците от българските земи, а техен владетел да стане Ян Хунияди.

През септември 1444 година армията на Владислав прекосява Дунава и навлиза в България. Походът е оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и папския легат Юлиано Чезарини, а Георги Бранкович не се включва в него. Към тях се присъединява влашка част от около 7 хиляди души, изпратена от войводата Влад II Дракул. След като се отказват да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.

Папски, венециански и бургундски кораби заемат Проливите, а кръстоносците напредват към Варна. Султанът реагира бързо. Той успява светкавично да се справи с дьозме-султана. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. След като достига Одрин, Мурад оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия.

Късно на 9 ноември султанът прехвърля армията си близо до Варна от запад. Според различни сведения той има между 50 000 до 100 000 души на своя страна. Силите му многократно превишават християнската коалиция. Османците се разполагат на лагер около 5 км южно спрямо кръстоносците. Хуняди го открива почти случайно, като прави разузнаване. На върховен военен съвет, свикан от Хуняди, папският легат Юлиано Чезарини настоява за бързо отстъпление. Християните обаче се намират между Черно море, Варненското езеро, стръмните гористи склонове на Франгенското плато и врага. Владислав и Хуняди отхвърлят отбранителната стратегия, считайки, че това ще даде кураж на противника. Хуняди заявява: "Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо. По-добре нека мрем с чест и прослава над сабята ни и с Христовото име в уста." 

На сутринта на 10 ноември християнската армия се разгръща, докато османците също се подреждат. В битката първоначално обединените християнски сили получават надмощие, но това явно е тактически прийом - османците примамват рицарите в "чувал" и разгръщат своя резерв зад гърба им. Владислав и Хуняди разгръщат две конни части от центъра и влашката конница срещу арабите и анадолските спахии, които са разгромени, а техният водач Караджа бей е убит. Внезапно, докато първата линия отстъпва, настъпват анадолската конница и араби на камили нападат християните от засада по фланга. Втората линия изведнъж се разгръща и блокира пътя отпред, като "чувалът" се затваря. Все пак Хунияди и Ягело успяват да се укрепят и дори да организират съпротива. Другият османски фланг напада унгарците и българите на Михаил Шилаги. Те са спрени и отблъснати, след което спахиите отново нападат. Хуняди решава да им помогне, след което напредва с две коннически части срещу спахиите, обръща ги в бяг и ги преследва около 5-6 км по пътя за Шумен. Спахиите са толкова ужасени, че някои от тях достигат и прекосяват река Камчия на 30 км от бойното поле.

Европейците изглеждат близо до победа. Султанът решава да напусне бойното поле. Християните прегазват еничарската пехота и кралят се опитва да плени Мурад, охраняван от едва неколкостотин еничари и азеби. В този момент в тази част на полесражението се връщат част от побегналите румелийски спахии, водени от Исхакоглу Иса и Шехабеддин паша. Те разстройват бойния ред на рицарите. В критичен момент Хуняди е обкръжен. Владислав начело на 500 полски рицари се впуска на помощ на Хуняди, прилагайки тактиката на рицарския клин. Впоследствие Владислав е свален е от коня си и е убит. Каквито и да са причините за загубата, след неуспеха на Втория поход на Владислав и Хуняди желанието на западноевропейците да освобождават Балканите от османците рязко секва.

Макар официално да не се води за кръстоносен поход, походът на Ягело и Варненчик изиграва своята роля за бързото западане на рицарството като институция от XV в.

В разработването на сценария за последния комикс консултант е историкът д-р Невян Митев, който работи в Парк-музей "Владислав Варненчик" от 2012 до 2023 г., като през последните 3 години от периода е негов директор.