Храна и топлина в приютите на отец Иван за празниците

Не искаме да се оплакваме, ще се справим с всяка трудност, казват грижещите се в Нови хан и Якимово

Храна на масата и отопление в къщите са подсигурени за празниците в приютите на покойния отец Иван.

Въпреки кончината на духовника с добро сърце защитените жилища в Нови хан (Софийско) и Якимово (Монтанско) продължават да дават подслон и закрила на хора с тежки съдби.

"Не искаме да се оплакваме, справяме се колкото можем. Хората имат достатъчно грижи и не искаме да ги занимаваме с нашите затруднения. Оправяме се помежду си и се грижим да има храна за всички и отоплението да е осигурено", споделиха пред "България Днес" хора, които се грижат за затруднените семейства в приютите.

Преди да почине, отец Иван успява да прехвърли собствеността на къщите в Якимово на 80% от обитателите в тях. Искал да го направи за абсолютно всички, но Господ не му дал достатъчно време на земята. Делото му вероятно ще бъде продължено и живеещите в останалите сгради ще станат собственици на законен дом.

"Нека хората да са спокойни, че имат къде да живеят. Колкото можем, ще им помагаме и с хранителни продукти", казаха още пред вестника управляващи приютите.

Преди време домакинката на приюта на софийското село Нови хан Галя, която дълги години беше един от най-близките хора на дядо Иван, заяви пред "България Днес" още приживе, че отец Иван е помислил за изстрадалите хора, които е спасявал. На някои от временно настанените в Якимово им е приписал собствеността на къщите и така имотите са станали тяхно притежание.

"Може тази практика на прехвърляне на собствеността да продължи и хората да имат дом, но и ангажимент да се грижат за къщите", каза още Галя, което потвърждава намеренията настанените семейства да имат собствени домове.

През последните години дядо Иван, който издъхна на 14 септември т.г., изпитваше затруднения с издръжката на приютите, тъй като даренията рязко намаляха. Бавеха се плащанията на сметките за ток, през някои месеци имаше затруднения и с набавянето на храната. Заради влошеното си здравословно състояние отчето трудно ставаше от леглото и не можеше лично да се среща с хора, които да помагат финансово на каузата му. 

В последните си разговори дядо Иван споделяше пред "България Днес", че се чувства забравен от много хора и разочарован, че дарителите са намалели драстично. Единствената утеха в душата си намираше чрез общуването с децата в приютите, които му носеха най-голяма радост и спокойствие.

"Да сме добри хора, да сме здрави... Да правим добро за другите, да не искаме много и да не сме алчни. Това са важните неща, които да останат след нас. А колко ще живеем, е Божа работа и не можем да се месим в тези неща. Да сме добри и смирени в молитвите си и да не губим вяра" - много често с тези думи дядо Иван завършваше разговорите си, които с почит към него ще припомним отново.